http://gergiovden.praznuvai.com/sveti_georgi.html



Днес господарят е много гальовен със мене -
пръсти прокарва през бялата късичка вълна,
с цветно венче ме накити. Така пременена
гушна ме нежно. Ех, как ми е топло и пълно.

Знам – за невеста на стария враг ме нарочи.
Само дано не отиде мърцина кръвта ми!
Зло да забрави стадата в ливадите сочни.
Жито да никне в следите от змейските ями.

Благо след пролетна смърт е годишното време.
С мъдрост и смелост денят ми дано го засити.
Снощи в съня ми юнаци със саби калени
змея сечаха в степта, но и онзи – в душите.

Tova e staro.

Ето нещо по-ново

СТРАНДЖА

НОЩУВАМЕ В УМИРАЩИ СЕЛА,
НО ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ НАД НАС Е ЖИВО.
ДАЛЕЧНИТЕ КОСМИЧЕСКИ ТЕЛА
В ЛИЦАТА НИ СЕ ВГЛЕЖДАТ ТЪРПЕЛИВО.
ДАЛИ ЩЕ СЕ ПРОБУДИМ ОТ СЪНЯ,
НА ДЪНОТО НА ЯЗОВИР НЕСБЪДНАТ,
УСЕТИЛИ, КАК БЯЛАТА ВОДА
ВСЕ ОЩЕ МЕЖДУ ПЛЕВЕЛИТЕ МЪРДА?
ДАЛИ ЩЕ СЕ ПРЕГЪРНЕМ ПРЕД ВРАТА,
ЗАБРАВИЛА ЗА СТЪПКИ, НО ОТКРИТА
ЗА ЛЕТНИТЕ СВЕТУЛКОВИ ЯТА
И МАРША НЕСМУЩАВАН НА ТРЕВИТЕ?
ДАЛИ ЩЕ КОЛЕНИЧИМ СРЕД ГОРА,
КЪДЕТО СВЕТЯТ МАЙЧИНИТЕ КОСТИ,
КЪДЕТО С НАС ЛУНАТА ПОИГРА,
ПРОСТИ И НИ ПОГАЛИ КАТО ГОСТИ?
ДАЛИ ЩЕ ПОСТОИМ КАТО ДЕЦА
ОТНОВО ПРЕОТКРИЛИ В НАС ЗВЕЗДИТЕ?
А МОЖЕ ПЪК ДА СПИМ ДО СУТРИНТА,
БЕЗ ИЗГЛЕД ЗА НАДЗЪРТАНЕ В ОЧИТЕ.