Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.05.2008 22:31 - Каракас Разноликият. Из "Картини от Втория сън", Писма от Венецуела /"Малката Венеция", според Америко Веспучи и Алонсо де Охеда/
Автор: marteniza Категория: Изкуство   
Прочетен: 5220 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 11.06.2008 17:28


image


Писмо от...

Каракас - Разноликият

Казвала съм го неведнъж и го потвърждавам - Каракас не подлежи на описание. Градът се нуждае от диагноза. Невротичен, депресивен, шизофреничен, прединфарктен. Отива му да бъде неистов, хаотичен, банално контрастен – някакви си 17 километра по магистралата с наклон, от който ушите се запушват като в самолет и –  thats it!, voilа!  - вместо на летището, или на съседното нему пристанище, поредният нахакан „гринго”, или  плах „мосю” се озовава на 1000 метра височина – сред малко по-поносимия климат и съвсем непоносимия трафик на мегаполиса. Само една основна пътна артерия прорязва дългата 32 км и широка 8 км долина, из която племето каракас е преследвало някога кресливи гуачараки. Сгъстеният автомобилен поток предизвиква нещо подобно на "транспортни инсулти" -  ежедневни тежки парализи, от които остаряващият градски организъм се съвзема все по-трудно.  

Липсата на пространство превръща ситито в каменна джунгла. Зелените пространства в центъра са рядкост, входът за градските паркове е платен. Не че е кой знае какво, но действието все пак се развива в сърцето на тропика.

Къщите нямат номера, а имена. Ако улицата е дълга и не знаете в кой край се намира сградата, голямо скитане ви чака. Местните жители са му намерили цаката – насочват пришълците към някаква близка забележителност.

По стръмни хълмове, прорязани от шосета-капиляри, стърчат бели къщички и високи блокове с огромни укрепителни стени – защита срещу свлачища и земетресения. По съседните възвишения пъплят неизмазани бедни къщурки без канализация – убежище за многобройните нелегални емигранти и местни несретници. Каракас, за разлика от Мексико и други латиноамерикански градове, не е опасан от „колани на недоимъка”.  Градът по-скоро има кръпки, „пачове на мизерията” навсякъде по оръфаната си в последно време дрешка.

Улиците са предимно еднопосочни, но знаците са кът, така че шофьорите следват потока автомобили, или се ориентират по муцуните на паркиралите превозни средства. Движението в Каракас може да бъде тема на отделен фейлетон, пасквил, happening, гротеска, готически роман, horror movie, или антиутопия  – според вкуса, прага на поносимост и времето на автора. Във всеки случай, фантазия не му е нужна. Ама никак.

Реалностите наоколо надминават и най-смелите въображения /това на Маркес, примерно/. Колумбиецът е описал една библейска суша, сполетяла недобросъвестните домакини от венецуелската столица, но клавиатурата му занемя пред петнайсетте хиляди жертви на местните кални лавини; пред футболните дербита между политически противници, разигравани по магистралата; пред цистерните светена вода и старинните икони, възглавяващи митинги; пред разстрелите „в кадър”; пред философските размисли на арестувания под звездното небе на Карибите президент, издържани в стил Сересоле и „оста Юг-Юг”; пред либийските петролни специалисти-стачкоизменници; пред ягуаровия нрав на влюбения в Ноами Кампбел превратаджия; пред опашките за петрол около бензиностанциите в държавата, позната като третата световна нефтопроизводителка.

Не ме разбирай погрешно – обичам този град с пънкарска прическа от рушащи се небостъргачи, както се обича дете-нехранимайко. Възхищавам му се, както човек се възхищява от хищната бромелия, примамваща жертвите си, за да изсмуче жизнените им сокове и да изплюе скелетите им.

Еклектиката не е болест, само дето й е чужда органичността на синкретизма; трудно може да мине за стил. За да й се насладиш, нужно е чувство за хумор.

Суматохата е пълна. Сякаш в постмодерен стих на Рамон Урданета,

"утрото се появява над слисаната долина,

където кухите конструкции

излагат на показ захабените си кости,

а пространството се изпълва

с твърди и течни елементи,

с цветове и звуци,

със злоба и ликуване,

с предизвикателства и предсказания,

със секретите на любовта,

с урагани от въодушевление,

с трагични стонове,

с водопади от хленч,

със самота, със самота..."

Ако разглеждаме Каракас като недовършен текст, чиито фрази се разгръщат във времето и чието пространство е оформено като музей, панорамната гледка край стария Път на испанците /описан още от Хумболт/,  дава бегла представа за отделните периоди в историята на развиващото се цяло  и за приемствеността между различните му фази. Приемственост, съхранена чрез едно от изкуствата на паметта – архитектурата: „Бъдещето има антично сърце” /Карло Леви, италиански писател и художник/ Макар че в случая това е доста относително - Каракас е основан през 1567  от Диего де Лосада.

Традициите на неоготиката и колониалния барок /El Panteуn Nacional/ съжителстват по протежението на долината и на годините с идеите на функционализма /Fosforera Venezolana, Parque Central/; тухлите и бетонът преминават в метал и стъкло; терасите на различни нива дооформят причудливите форми на фасадите, а светлосенките на вътрешните дворове допълват визуалната характеристика на вавилонската смесица от почерци. Даже оскъдната градска растителност е заточена по покривите и нишите, за да да участва със самостоятелно значение /на омекотител/ в камените ансамбли.

„Когато говорим за тропика, имаме предвид не само жегата, а преди всичко една културна традиция – много по-дълбока и всеобхватна от параметрите на климата.” /Алберто Сато, венецуелски архитект/

Архитектурата като модел на съвременно мислене, като интелектуална практика, като „планово изкуство”, в което съжителстват локалното и универсалното, безспорно доминира в модерното лице на града. Лицето, изложено без притеснение на показ, достойно за наследниците на Корбюзие, Мис ван дер Рое, Оскар Нимайер – „рицаря на мечтата”. Лицето, позиращо за снимка под краката на туристите още от Вратата на Каракас /по Пътя на испанците/, та чак до Cota Mil /Кота хиляда, околовръстно шосе, опасващо Каракас на 1000 метра височина над морското равнище/. Това лице, макар и малко понабръчкано, без скорошни лифтинги, може да се зърне в салоните на хотел Таманако /Tamanaco/ и Eurobuilding, край басейните на частните клубове Ипико /Hipico/, Вайе Ариба/Valle Arriba/, Лагунита Кънтри клуб /Lagunita Country Club/, в ресторантите на Алтамира /Altamira/, Кастеяна /Castellana/ и Лас Мерседес /Las Mercedes/, в тузарските имения на Кънтри клуб.

image

Някога Каракас може да е бил наричан /от Хумболт/ „градът на червените покриви”, или градът на хълмовете, но сега по- би му отивало названието градът на задръстванията, на най-грандиозните улични митинги, или на параноята. Няма по-зарешетен жилищен фонд в света. Тук не се разчита /само/ на алармени системи, или на частни охранителни компании, макар че първите и вторите са в изобилие  и се използват до дупка от гражданите. Залага се на heavy metal съоръжения. В буквалния смисъл на думата; но и това не помага при „блиц отвличанията” – пленникът кротко отваря бронираните врати под дулата на пистолети и рязани пушки.  Гражданинът обитава  заключени килии, престъпниците обживяват екстериорните пространства. Казвам ти, това е боледуващ мегаполис с население между 2 и 6 милиона души. Никой не се наема да преброи жителите на „бариос де ранчос” – кварталите с бедни къщурки, множащи се като туморни клетки по баирите.

Хрониката на главоломното обедняване и съпровождащата го престъпност е предизвестена от средата на седемдесетте – недалновидността на средната класа, егоизмът на управляващия елит, корупцията, мързелът, лекомислието. Златният прашец от „саудитския период” – петролната криза през 1974 – е пропилян за билети до Маями с цел амбулантна търговия и Дисниленд ваканции; големите пари са изнесени зад граница. Никакви инвестиции в образованието и инфраструктурата, никаква диверсификация на индустриалните произвоства. Затова там, където Андите срещат необятните ляноси, където тече Ориноко с всичките си притоци, където дремат архипелази, атакувани единствено от холивудски звезди, /доплавали на  бордовете на собствените си яхти/, където бъка от коралови рифове, ослепителни кайоси, мистични пещери и джунгли, където милиони години се формират най-високият водопад в света, уникалните тепуита, невъобръзимо изобилните флора и фауна, туризмът доскоро бе слабо развит. „Венецуелецът не е създаден да служи.”

image

Жители на Андите, останали без поминък из несигурните погранични райони с Колумбия, равнинци от разоряващите се стопанства в ляносите, бедстващи емигранти от още по-закъсали латиноамерикански държави, мътен поток от хора, нямащи нищо за губене, залива Каракас. Някои идват с амбицията да намерят прехрана и да създадат по-добри шансове за децата си, други - с ожесточението на пария, с идеята да спечелят лесни пари чрез незаконен трафик на оръжие, наркотици, човешки органи. "Местните пролетарии" са разглезени от нефтения бум, останал - уви - безвъзвратно в миналото. Нетърпеливите мечтаят за твърда ръка. Въобще, почвата е благодатна  за процъфтяване на всякакъв род откровен популизъм.


image

 

ТОВА И ПРОДЪЛЖЕНИЕТО - В PUBLIC-REPUCBLIC

По мотиви от книгата "Венецуела - четиво за любознателни и кандидатемигранти" 1994
Последна публикация - списание "Exterior"

 

 



Тагове:   малката,   Охеда,


Гласувай:
0



1. анонимен - st
23.02.2010 15:58
аз съм за тези които чакат твърдата ръка , на много места демокрацията се е превърнала в анархия . Мислим си че сме се научили как да живеем, уви аз не мисля . Ние просто отцеляваме, а най-лошото е ,че го предаваме и през поколения нашия (live stail).
цитирай
2. marteniza - :)
23.02.2010 17:05
Нетърпелив човек сте Вие, аноstимний. Едни отстрелват, други отцел/я/ват, трети оцеляват...За поколенията няма лошо. Те знаят как се пише LS. Все отнякъде трябва да се започне, нали? Силно вярвам, че децата ни ще предпочитат самоиронията пред иронията; и също, че ще се научат да отсяват зърното от плявата както в СиVито ежедневие на родителите си, така и в СъВетите на колониално-империалистическите писатели като Киплинг.

PS Много читатели точно на този постинг...:)))


АКО
Ръдиард КИПЛИНГ

Ако можеш да запазиш главата си когато всички около теб
губят техните и обвиняват теб за това;

Ако можеш да си вярваш, когато всички се съмняват;

Ако можеш да чакаш без да се умориш от очакването,
или когато те мразят да не отвръщаш с омраза,
и въпреки това да не изглеждаш твърде добър, нито да говориш твърде мъдро;

Ако можеш да мечтаеш- но да не позволиш на мечтите си да се превърнат в твой господар;

Ако можеш да мислиш, но да не позволиш мислите ти да се превърнат в твоя цел;

Ако можеш да се изправиш пред Триумфа и Отчаянието и да се отнесеш напълно еднакво и с двамата измамници;

Ако можеш да понесеш слуха, когато чуеш как истината, която си казал е била изкривена от измамници за да стане капан за глупавите(наивните),
Или да видиш смачкани убежденията за които си отдал живота си, да спреш и да изградиш отново с износени сечива.

Ако можеш да струпаш на едно място всичко, което си спечелил и да го рискуваш за едно хвърляне на зара...
и да изгубиш, и да започнеш съвсем отначало, и никога да не изречеш нито дума за загубата си;

Ако можеш да принудиш твоите сърце и нерви, и мускули да ти служат и след като отдавна са си отишли,
и така да продължаваш и когато в теб вече не е останало нищо друго освен волята, която им казва “дръж се”!

Ако можеш да говориш с тълпите и да запазваш достойнството си, и да вървиш с крале без да губиш простотата си,

Ако нито врагове, нито обичани приятели могат да те наранят,

Ако цениш всички, но никого прекалено,

Ако можеш да запълниш непрощаващата минута с цената на шестдесет секунден спринт,
Твоя е Земята и всичко на нея...

И ти ще си ЧОВЕК сине мой!

Понеже времето някъде върви назад, а уеб страницата беше още един експеримент, ето малко информация от google: По силата на подписан авторски Договор за отстъпване на права за използване на произведения съществуват „Ограничения за препубликуване на съдържание”: „Предмет на договора са изключителните права на възпроизвеждане и разпространение върху различни видове произведения, създадени от автора, но не изчерпателно, а само що се отнася до одобрените за публикация текстове по силата на този договор.” ...
Чл. 4. /1/ „Авторът отстъпва изключителните права за възпроизвеждане и разпространение на произведенията в уеб-сайтове или върху хартиен носител, като се задължава да не предоставя или прехвърля правата върху тези произведения на трето лице, нито пък по какъвто и да е начин да ги издава сам. Изключение се прави само ако е получил предварително разрешение за това от Издателството.”
27.05.2011


Книги:

- „ВенеСуела – четиво за любознателни и кандидат-емигранти” – 1994
- „Отвъдни думи” – 1996
- „Спомен за тропик” – 2009
- „Тревожа се за пещерните перли” – 2010
- „Пчеларска ферма Аржентина” – 2012
- „Война на медовете” – 2012



Списания, сборници и алманаси:

- „Родна реч” – 1974
- „Пламък” - 1984
- „Простори” – 2007
- „Балкани” – 2008
- „Всемирная литература” – 2009
- „Културна палитра” – 2012
- „Оxalis literature adventures”, FL -2012



Проекти:

- „Делирантният реализъм и литературната мистификация“ – 2007
- „Political Communication in European Parliamentary Elections” – 2009
- „Медии и НЛП” – 2010
- „По следите на обсидиановата пчела, или кошерът като универсална метафора” - 2012



Биографични факти:

Рождена дата: 8.02.1956
Място на раждане: Лом
Образование:
- Основно – 112 ОУ „Стоян Заимов” http://112ou.dir.bg/_wm/diary/?df=46&dflid=3 и ДМУ „Любомир Пипков” http://www.nmu-bg.org/
Участие в хор „Бодра смяна”
- Средно: 91 НЕГ „Проф. Константин Гълъбов” http://91neg.bg/
- Висше: СУ „Св. Климент Охридски”, специалност телевизионна журналистика http://www.uni-sofia.bg/
Участие в Студентски театрален състав СУ 113
- Допълнителна професионална квалификация: Магистър по история на Америка /Universidad Católica Andrés Bello - UCAB/ http://www.ucab.edu.ve/


Работа:

- БНТ http://bnt.bg/ редактор
- WTFE http://www.wtfe.com/ ръководител на отдел „Реклама и връзки с обществеността“
- Netgroup http://www.netgroup.co.za/ експерт администрация и реклама
- Embajada de Mexico SA http://embamex.sre.gob.mx/sudafrica/ асистент на културния аташе
- ТV7 http://tv7.bg/ програмен редактор



Отличия:

- орден „Андрес Бейо“ /за книгата „Венесуела”/ 1996 http://www.pgr.gob.ve/index.php?option=com_docman&task=doc_details&gid=5072&tmpl=component&Itemid=
- отличие в конкурса за емигрантски разказ 2008 /за разказа „Прости и забрави”/
- второ място в конкурс за НФР на „Оxalis literature adventures” 2012 /за миниатюрата Osmia avosetta/
- МИП 2013 – награда за специализирана литература за книгите "Война на медовете" и "Пчеларска ферма Аржентина"



Електронни публикации

Връзки :

http://liternet.bg/publish13/m_koleva/index.html

http://www.litclub.bg/library/nbpr/marion/index.html

www.marteniza.blog.bg

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BE%D0%BD_%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B0

http://hulite.net/modules.php?name=Authors_Text&sa=show_alltext&username=marteniza

http://www.public-republic.com/magazine/2009/09/25310.php

www.marteniza.dir.bg - members only

http://knigi-news.com/?in=pod&stat=1633&section=1&cur=40

http://knigi-news.com/?in=pod&stat=1640&section=1&cur=35

http://knigi-news.com/?in=pod&stat=1647&section=10&cur=135

http://knigi-news.com/?in=pod&stat=1648&section=1&cur=35

http://knigi-news.com/?in=pod&stat=1652&section=1&cur=35

http://razkazi.net/index.php?option=com_content&view=article&id=91&Itemid=59

http://vizitka.e-bookbg.com/component/option,com_sobi2/sobi2Task,sobi2Details/catid,11/sobi2Id,17/Itemid,26/

http://www.public-republic.com/marion-koleva

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: marteniza
Категория: История
Прочетен: 982465
Постинги: 206
Коментари: 603
Гласове: 1031
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031