Отново Бистрица - Железница

взех си ботуша с глухарчета - напомни ми за миналия август...завещал и е само едни ботуши, пълни с пясък и облаци...

а твоят гумен, с глухарчета, май се изува:(

По пътеката снимам много неща, но всичкото "мое" го нося със себе си.

Скоро пак е пролет. Очаквам новия ти репортаж от нея;)

Истинско!
Аааа, да! "Нещо ми е на сърце", както казват старите хора. Не е задължително да ме "чуеш', нито да го направиш...но ако все пак.....споделям: би ли си сменила аватара /името, с което влизаш тук...или ти е важно?/. Поздрави.

Поздрави!
Убеди ме, че съществува основателна причина за това; и ако успееш, ще го сторя. :)

Моята основателна причина е описана в:

http://www-republic/magazine/2009/09/25310

По-конкретно в откъса:
„Във Венесуела е прието къщите да нямат номера, а имена. Като мислехме какво име да изберем, ако някога си построим дом, хрумна ни, че би било добре да го наречем „Мартеница”. Тогава на клетъчно ниво чувстваш колко е подходящ тоя символ.”

И я намирам за достатъчна, за да се придържам към псевдонима си, който e с древен произход; и с дълбоко съдържание. Поне за мен. :)))

този май минахме през Бистрица и Железница тъкмо като цъфтяха люляците - мноого ми хареса пътя, ябълки нацъфтели, люляци сред зеленината, спретнато, подредено, чисто - хубаво!

Да! Природата никога не (раз)очарова. Тя просто е там. <3