Griechenland 

------------

Das Basta-Theater ist am Ende
-------------

Кой  пак наднича тук, привлечен от трогателни картинки? Ах!
Беж на работа. :)
Продължението на 12.12.2012



Alte Fotografie, Malyovitza
.

:)

Тъкмо да, обаче изведнъж не. :))))))))))))))))) Not Eva's. Evo's, mejor dicho :))))))))))

ГОЛЯМОТО ЧЕТЕНЕ
Мммм...Доста наплитко ровещи душички. :))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Има още много заровени орехчета на куп други места.
/Към 500те ежедневни посетители на страничката, волно, или неволно логнати/ :)))

В люлката на д/р/умите

"Есен е. Панерче зрели плодове краси балкона. Градината грее в червено и златно. Романтичните жестове бият право в целта - цветя за нея, томче с китайски притчи за близначката. "Надявам се да й харесат". Разбира се, че ще й харесат. Вътре има отговор на всичко, което я интересува в момента.

"Живеели в една планина семейство дракони. Майката често изпращала зеленото драконче да носи вода с две делви. Едната делва била гладка, прекрасно изваяна, симетрична, съвършена. Не пропускала нито капка. Нея майката винаги закрепвала на дясното рамо на детето си. Другата делва била леко крива, пропукана и крилатото гущерче успявало да пренесе до вкъщи едва половината от налятата в гърлото й вода. Тази делва винаги стояла на лявото му рамо. "Защо ме караш да се трудя напразно, мамо" - възнегодувало веднъж дракончето. - "Лявата делва нищо не струва, само дясната върши работа." "Не бързай с изводите", отвърнала драконката. - "Обърни се назад и виж пътя, по който си минало. Само лявата му страна е обсипана с цветя. Може би спуканата делва не е добра за пренасяне на вода, но тя чудесно изпълнява не по-малко важно предназначение - да полива растенията. Всеки на този свят е добър за нещо. Само трябва да откриеш какво е твойто призвание."

"Да де, ама това е най-трудно" - не се предавало дракончето. "Много по-лесно е, ако ти казват какво трябва да правиш, ако всичко се знае предварително, има определено място и става по определени правила, като чаената церемония."

"Затова е "церемония". Действителността е много по-неподредена и неповторима. Всеки път трябва да взимаш нови решения и да реагираш според обстоятелствата, както съветва старецът от приказката за дървото и петела. Пътувал той, придружен само от учениците си, необременен от вещи. На едно място видели дебело старо дърво и младоците започнали да се възхищават: "Какво чудесно дърво!", "Какъв дебел ствол!","Каква пищна корона!", "Какви красиви плодове!". "Нищо подобно - възразил учителят. - Ако беше толкова чудесно, красиво и полезно, стволът му отдавна щеше да бъде превърнат в лодка, клоните - в греди, цепеници за огрев или украса, листата - в храна за добитъка или пълнеж за възглавници, плодовете му - щяха да бъдат изядени. Само едно абсолютно жалко, непотребно дърво може да порасне толкова много, без някой да се възползва от него. Сигурно е прогнило, а плодовете му са отровни." Продължили пътя си и попаднали в имението на огнедишащ дракон, пазач на водите. Ние уважаваме мъдреците и нашият роднина дарил пътниците със своето гостоприемство. Той ги поканил на обед, а на слугите си наредил: "Заколете един петел и направете супа. Но внимавайте да не убиете по невнимание петела, който сутрин ме радва с красивия си глас." "Учителю - запитали озадачени учениците, - Драконът запази петела, който му е нужен, понеже го буди и го радва с кукуригането си. А вчера подминахме дървото, останало непокътнато поради своята безполезност. Как става така, че веднъж в живота оцелява непотребното и безполезното, а друг път - нужното и полезното?"

А учителят отговорил: "Всичко е според времето и случая".


Прозорливости:
/Задобряване в пророческото поприще :)))))/

Балада за бъдещето на миналото време

Стопява всеки ланшен сняг
дъхът на Витошкия фьон.
Разгорещеният му кон
разкъсва ледения впряг
и втурва се в сезонен бяг,
забравил Франсоа Вийон.

"Първоизточник" - http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=70777

http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=70692


НА мОЯТА лИТЕрАТУрНА ПлИТКА 2

Добре живяхме с теб,
блондинке моя,
но косата
за малко ни се дава,
само до подстрижка.
И вече трябва
да се извисим
с тревата,
за да изхлузим
непотребната
верижка.


Ego :)))))))))))

Un argentino se esta' ahogando en Orinoco y esta' gritando: "Te estoy tragandooo, Orinocoooo..." :)))

Дишай! :)))

"- Кой е истинският път? - попитал ученикът.

- Ежедневният - отговорил учителят.

- Мога ли да го изуча?

- Колкото повече се опитваш да го изучиш, толкова по-далеч се намираш от него.

- Ако не го изучавам, как мога да го опозная?

- Пътят не принадлежи към видимите неща, нито към невидимите. Той не принадлежи към познатите, нито към непознатите неща. Не го търси, изучавай, или назовавай. За да се озовеш на него, отвори се широко като НЕБЕТО."

По възможност истинското. Не интернетното.
С цялата смислова разлика между реалност и действителност.
Далеч...
...от лицемерните похвали,
престорените възхищения,
от аплодирани провали
и разни недоразумения...:)
Remember? "Патетиката на крилата е фалшива поезия на етажа на гъсеницата." A. E.

ОБРАТНА КОТВА

Щур порив - перушината си да смениш.

Разпъвни напъни да се родиш отново,
от себе си да се изтръгнеш,
като черупка на яйце,
неузнаваем да се пръкнеш
с разкървавен, ожулен нос,
обратна котва до небето
от своите окови (нямаш друго) да сковеш.

С триона на светкавицата да престържеш
ръждясалата си решетка.
Във въздуха да се огледаш - нов до шок.

За да се увериш, че още по си същият,
в напора да се промениш,
по-вързан с пъпната си връв,
и още по-непоправим
от кожата си да изскочиш,
и още по-самообречен
в отчаяното рвение
да бъдеш друг, непредвидим, недопустим.

И въпреки това да продължаваш пак до... пак.

1980



Licht! :))))))))))))))))))
Разнопрочити, разнопрочитииии, Дон Кихоте! :)))))))))))))))))