Удуши ни дъжда и градушката смете
всичко живо - сви го на топка.
И видях как летеше и падна в полето
от лед издълбана главата на Господ.

Докато светеше още в студеното пладне
челото му и димеше полека душата,
аз го взех на ръце - като агне,
и гласът ми потече сам в тишината:

"Кажи ми, Исусе, ти, който остави
юдейското стадо на хълма да плаче
и пусна след злия разбойник Варава
в рая да влизат деца и палачи,

защо от калта до небето разпъваш
човека и в звездния огън го пържиш,
а добрата вдовица земя си превърнал
в огромна сушилня за сълзи!..

Аз не съм ясновидец, но чувам
с ушите на моята българска кожа
тръбата на страшния съд да надуваш
и да опира в костта острието на ножа.

Кажи ми защо като фокусник криеш
в джоба прокъсан на тъмната бездна
ръката, която се готви да стрие
кръвта ни на прах и оттук да изчезнем..."

Но господ погледна с окото си влажно
към хълма, където светеше кръста...
И докато мислеше какво да ми каже,
изтече на капки мужду моите пръсти.

Борис Христов
:)

метафорите са убийствени

Просто точни, т.е. истински. Като откриването на крем карамела. :)))
http://chitanka.info/text/13766-proletno-menju Обичайте литературата. :)))

истината, е страшно оръжие, в ръцете на точния човек

Зависи от гледната точка. Предпочитам "камбана" пред "оръжие", предпочитам разбиране пред брой гласове и имена на "влезли" и "прочели", предпочитам "ясна" пред "страшно". Ясна не като току-що отлята първескиня-bell, а като камертон. :) За кой ли демон от коя реалност бие? Кой ли ще бъде в главната роля този път ? /За поддържащи, кандидати - бол/ :))))))))))))))))))))))))

Нещо, прочетено в последно време:

http://www.slovo.bg/litvestnik/index.php?ar=492

И един подарък от Dead Poets Society :)))

http://www.litclub.bg/library/kritika/enchev/freedom.htm


:)

"Само много скучаещият човек се занимава с битието на другите." :)

Всъщност, най-потресаващо и убийствено е това, след което нищо не може да одраска палтенцето на мойта чувствителност:

Слезе от хълма и тръгна нанякъде -
потъна баща ми в тревите зелени.
Вече двайсет години аз го очаквам
и от двайсет години мама се жени.
Самотни и тъжни дохождат мъжете -
причесани меко, с походки красиви.
Говорят, сами си предлагат ръцете.
А тя и не иска да знае. Щастлива
излиза навън и се рови из двора,
ходи донякъде - с мляко се връща,
сяда на прага, с тишината говори...
Откакто я помня, все си е същата.

Но някой ден ще пристигне жениха
и ще приседнеме в стаята трима.
Тихо ще вият кларнетите, тихо
ще бъде в душите ни - ще мълчиме.
Трохите той ще реди, тя ще го гледа.
Най-после ще заговорят за здравето.
Ще оживее нашата къщица бедна,
ще си тръгна тогава - ще ги оставя.
Ще поплаче на прага моята майка
и ще си легне бавно в нощта
до кроткото рамо на непознатия
и до сърцето на мъртвия ми баща.

А сега малко на друга вълна:

Хлебарките никога не спят – Анели Ман /художник, псевдонимът да се чете наобратно - На Милена/

Секс...все едно режеш шоколад с ножичка за нокти
Замръзнала муха в кубче лед
Лудостта е кичът на самотата.
Нощните пеперуди се удрят в светлината, крещейки, че не са нощни пеперуди.

Развратният по сърце
Ще се насити от
своите пътища,
А добрият човек
Ще се насити от себе си.

Порязах отражението си...боли ме...много съм грозна.
Дори детска приказка няма без загуба на невинност.
Не гледам небето. Не обичам да зяпам тавани.
Да победиш живота с илюзия е най-голямата победа.
Мравка пие от капка роса.
Ако махнеш музиката от танца, се получават движения и стъпки на недъгав.
----
Най-лесното нещо – да се заблудиш.
Най-голямата заблуда – че друг е виновен за неуспеха ти.
Най-трудното нещо – да постигнеш мечтите си.
Най-непостижимото – да угодиш на всеки.
Най-глупавото нещо – оправданието.
Най-голямата грешка – да паднеш духом.
Най-голямото поражение – да се предадеш без бой.
Най-хубавото развлечение – работата.
Най-полезното нещо – опитът.
Най-безполезното нещо – мързелът.
Най-лошото поражение – отчаянието.
Най-необходимото – домашното огнище.
Най-верните приятели – родителите.
Най-големите дарители – учителите.
Най-добрите учители – децата.
Най-големият ти враг – ти самият.
Най-опасният човек – лицемерът.
Най-лошият съветник – гневът.
Най-коварното чувство – завистта.
Най-силната отрова – омразата.
Най-голямото щастие – да си полезен на другите.
Най-големият успех – да изкорениш недостатъците си.
Най-неприятният недостатък – лошото настроение.
Най-първата необходимост – общуването.
Най-краткият път – правилният.
Най-дългият път – да се водиш по чужд акъл.
Най-красивият подарък – прошката.
Най-добрата защита – усмивката.
Най-приятното усещане – вътрешният мир.
Най-голямото удоволствие – изпълненият дълг.
Най-натуралният подсладител - медът. :)

http://www.storyofstuff.com/

МОТОРИСТИ БЕРАТ МУРСАЛСКИ ЧАЙ

Към Мугла и Карлък пълзи в мъглата
досаднохлевоуста камарила.
Засушно е. На август под краката
мурсалски чай земята е родила.
Противно на природните закони
от билото са бликнали потоци;
(в разделно време слепите икони
са крили тук родопските пророци).
Не са спестили нищо вековете
на билката вълшебнолековита;
свенлива и тревожно безответна
е мъката на всички ендемити.
Протягат алчни пръсти пришълците
света й автономен да обсебят -
множащи се безумно паразити
"с тела на Тор и мозък на амеба”.
С прожектори звездите заслепяват,
с дюдюкане изгонват тишината.
След набега им тихичко изправя
стъблата изпотъпкани Хеката.
Присядат мотористите на бира;
проклинат непонятната далечност;
а някой в тъмнината култивира
последните анклави на човечност.
MK
:))) facebook :)))