Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.06.2010 16:57 - http://chitanka.info/operation-mindcrime.html
Автор: marteniza Категория: Изкуство   
Прочетен: 2847 Коментари: 2 Гласове:
4



http://chitanka.info/operation-mindcrime.html


Тагове:   още,


Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Bre!
29.06.2010 20:41
Breq ne mirqsvash!
цитирай
2. marteniza - :)
29.06.2010 20:55
О, анонимно правозащитниче и законолюбче, да не би да се изнерви, м?

HTTP://CHITANKA2.GDBOP.COM/

http://chitanka.tk/


Вятърът не подозира за мелницата, също и аз всичко онова, в което биха могли да бъдат впрегнати думите ми.
Стефан Кръстев


Поздрав!

Ето и за една друга читанка:

I have a dream
Ставам посред нощ от леглото, защото не мога да спя. А не мога да спя, защото главата ми бучи от мисли. Не, не се безпокойте, че отново ще ви занимавам с грижите си. Нищо подобно. Този път не. Този път искам да ви говоря за нещо друго. Виждате ли, работата е там, че последната седмица внезапно промени някои неща в живота ми. Не отвън – там всичко е както си беше – а отвътре. Признавам, че бях смаян от силата и напора на вашата реакция. Да, вие изглежда ме променихте. Поне в момента това ми изглежда като факт. Става дума не само за това, че броят на абонатите подскочи за една седмица от 4.000 на 11.000. Нито пък става дума за тази едва ли не вече гнусна тема, финансирането. Не – в момента става дума за това, че върху мен буквално се изля вълна от енергия – топла, приятелска, подкрепяща човешка енергия, която – признавам – ме завари напълно неподготвен. Получих десетки – дали не са вече и стотици – писма, в които напълно непознати хора се опитваха да ми помогнат, кой с идея, кой с добра дума, кой просто с приятелско потупване… И всичко това – на фона на ежедневната истерия, която цари в обичайното българско интернет пространство, на фона на ругатните, обидите, дребните битки за пространство под затискащия камък. Усещането беше толкова сюрреално, толкова неочаквано и объркващо, че в първия момент дори не успях да го регистрирам. И едва сега, няколко дни по-късно, започвам да разбирам, че в това време се е случило нещо изключително важно. Нещо, чието значение едва бъдещето ще може да разкрие, ако не ме лъже усещането вътре в стомаха. Виждате ли, досега „Прегледът“ винаги беше нещо донкихотовско – едно начинание на самотник, способ – или може би само опит – за прекрачване на граници, които географията… къде ти, цялата житейска ситуация, ми налага ежедневно. И едва сега, едва когато почувствах какви гигантски човешки енергии е в състояние да разгърне това толкова не-от-тоя-свят начинание, аз започвам да си мисля и за нещо повече. Започвам да си мисля за нещо, което – може би – бихме могли да направим заедно. Защото работа за вършене все още има много. Сами по себе си новите абонати – както сигурно можете да си представите – не са моментално решение, тъй като много хора, а може би и повечето, още никога не са чували за това списание и просто не обръщат внимание на съобщенията, които им изпращам. Което на практика означава, че реалният брой на абонатите е около една трета от номиналния брой адреси. И именно тук – впрочем, някъде тук, не съм съвсем сигурен къде точно – се появи тази мечта, която не ме оставя да заспя. А какво ще стане, питам се, ако просто се обърна към хората и ги помоля да вършим тази работа заедно? Да създадем в българския Интернет едно място, където всички идват не само за да прочетат нещо по-различно от жълта преса, но и да си починат от крясъците на панаира, който ги заобикаля отвсякъде, да поговорят едни с други приятелски, не само за времето и за последните клюки… Изобщо, да направим нещо различно. При това мечтата ми е далеч по-скромна, отколкото може би всичко това звучи на хората, свикнали да мислят в мащабите на Фейсбук. Нямам пред вид създаването на някаква платформа, някаква нова форма на Интернет-общуване, някаква история с мераклийско-американски измерения. Не. Всичко, за което говоря, е едно малко разширяване на енергията, която ми дарихте с такава щедрост и изобилие през миналата седмица. Опитайте се – ако това не ви звучи прекалено налудничаво – не само да абонирате някого за „Прегледа“, но и да разговаряте с хората за него, опитайте се да им покажете, че това е нещо различно, нещо българско – НО хубаво. И, да – участвайте в него. Участвайте във форума и извън него, участвайте със собствени идеи и собствена енергия. Пишете по блогове и сайтове, разговаряйте с познати и непознати, опитайте да се почувствате като част от една общност – общността на хората, които редовно посещават оазиса. Ето за това според мен става дума. За възможността и ние да изпитаме усещането, че вършим нещо смислено и важно. Че участваме в нещо хубаво. Че градим заедно – да, именно, заедно, заедно – мечтата за една по-различна, по-малко озверена, по-човечна, по-цивилизована България. Може и да не е чак толкова много, може и да не е български iPod или Apple Computer, но пък в замяна на това сме си го направили сами – да, сами – и можем заслужено да се гордеем с това, което сме направили. Просто един оазис сред пустинята. Може да е много, а може и да е малко. За мен ясното е само едно – това не може да бъде направено от един човек. Необходима е енергията и участието на мнозина. Дали съм на прав път или просто се оставям да ме повлече нощта, с нейната съновна нереалност? Не знам. Затова и пиша на вас. Помислете, преценете – и направете онова, което ви се вижда правилно. Бъдещето така или иначе ще отсее плявата от зърното. То винаги го прави.
Златко Енев

Първо ти желая да обичаш
и обичайки, също да бъдеш обичан.
И ако не е така – бързо да забравиш
и след като забравиш – да не таиш ненавист.

И още една читанка:

Желая ти да имаш приятели,
включително лоши и непоследователни,
но да има поне един, на когото да се довериш,
без да се съмняваш.
И понеже в живота е така –
желая ти да имаш и неприятели –
нито много – нито малко – точно по средата,
за да можеш понякога да поставяш под съмнение
собствената си увереност.
И нека между тях да има поне един,
който да е справедлив,
за да не се чувстваш достатъчно сигурен.

Желая ти да си полезен, дори незаменим.
И в лоши моменти, когато не остава нищо друго,
тази твоя полезност да е достатъчна,
за да се задържиш прав.

Желая ти също така да бъдеш толерантен
не с тези, които рядко грешат – това е лесно,
а с онези, които грешат много
и непоправимо,
и използвайки тази толерантност,
да бъдеш пример за другите.

Желая ти да не съзряваш бързо
и когато вече си съзрял,
да не искаш да се подмладяваш,
и бидейки вече стар
да не се посвещаваш на безнадеждността.
Защото всяка възраст има своята радост
и своята болка,
и трябва да ги оставим да струят между нас.

Желая ти мимоходом да изпитваш тъга.
Не през цялата година, не дори един ден.
Тогава ще откриеш,
че ежедневната усмивка е красива,
че обичайната усмивка е блудкава,
а постоянната усмивка е развращаваща.

Желая ти да откриеш максимално бързо,
въпреки и над всичко,
че те заобикалят близки, понякога потиснати,
които общуват с несправедливостта
и с хора нещастни.

Желая ти да милваш куче, да храниш птиче
и да слушаш песента на кадънката,
да извисяваш своето утринно пеене,
понеже по този начин ще усетиш щастието
повече от всякога.

Желая ти също да посееш семе –
възможно най-мъничкото
и да му правиш компания, докато расте,
за да откриеш колко живота са нужни,
за да се превърне в дърво.

Желая ти също така да имаш пари,
защото трябва да си практичен
и поне веднъж в годината
да сложиш парите пред себе си и да кажеш:
„Това е мое.”,
за да стане ясно
кой на кого е господар.

Желая ти никое от твоите увлечения да не угасва
и ако с някое от тях се случи това,
да можеш да плачеш, без да съжаляваш
и страдаш, без да се чувстваш виновен.

Накрая, ако си мъж – да имаш добра жена
и ако си жена – да имаш добър мъж –
утре и на следващия ден,
и когато сте вглъбени и усмихнати,
да говорите отново и отново за любов.

Ако тези неща ти се случат –
няма друго какво да ти желая

Превод от испански Виолета Бончева, първоизточник public republic
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: marteniza
Категория: История
Прочетен: 982412
Постинги: 206
Коментари: 603
Гласове: 1031
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031