Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.05.2010 10:40 - Прочетено наскоро
Автор: marteniza Категория: Изкуство   
Прочетен: 1782 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 16.05.2010 11:03


Прочетено наскоро:

„Прилича на някой стар лъв или мечок, затворен в клетка – рече Мак Каслин. – Роден в клетката, прекарал зад решетките целия си живот, той не познава нищо друго и изведнъж надушва. Все едно какво е надушил, някакъв повей донесъл нещо в ноздрите му. За момент клетката се превръща в горещи пясъчни дюни или тръстиков храсталак, които той никога не е виждал и надали ще успее да ги разпознае. Но не това надушва той. Точно тогава надушва клетката. До този момент той изобщо не я е съзнавал. След време горещите дюни и тръстиковият гъсталак, нахлули в ноздрите му, изчезват и остава клетката. Ето какво кара очите му да гледат така.

-         Тогава го пуснете! – извика момчето. – Пуснете го!

Братовчед му се изсмя късо. После внезапно престана, издавайки нечленоразделен звук, който не приличаше на смях.

-         Клетката му не е на МакКаслинови – рече той. –Сам е див човек. Още от раждането му, две трети от цялата му кръв /освен онази бяла част,/ познавала само неща, укротени от нас толкова отдавна, че ние не само сме забравили за тях, но се налага сега да живеем в общество, за да се пазим от тях. Той е син не само на воин, но и на вожд. Когато израснал и започнал да опознава света, един ден с изненада разбрал, че е бил излъган, кръвта на вожда и на воина била опорочена. Баща му не бил виновен – добави бързо МакКаслин. – Предполагам, никога не е обвинявал стария Дум, че го е продал в робство, защото може би е знаел, че злото е било извършено преди това, точно същата кръв на воина и вожда, която течала в жилите на воина и вожда, която течала в жилите на бащата и сина, била опорочена покрай черната, получена от майката. Не че бил измамен от черната кръв, както не бил излъган умишлено от майка си, но все пак бил излъган, и то от нея, същата, която му дала не само робска кръв, а дори малко и от тази на поробващите; - ето че самият той се превърнал в бойно поле за собствените си битки, доказателство за своите поражения и накрая в мавзолей на собствения си разгром. Ние не сме неговата клетка.”
The Old People William Faulkner






Тагове:   наскоро,


Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. silverlining - Хе хе
16.05.2010 19:12
Всичко на Фокнър си струва!
цитирай
2. marteniza - :)
17.05.2010 11:41
Хе, хе. Така е.

http://chitanka.info/lib/book/270

Робърт Бърнс също си го бива:

"The best laid plans o' mice an' men / gang aft agley." :)))))))))))))

И Айнщайн не остава назад:

Не забравяйте, че тези, които са по-чувствителни и благородни, са винаги сами – това е необходимо – и поради това те могат да се наслаждават на чистотата на своята собствена атмосфера.

Нищо истински ценно не може да бъде постигнато в резултат на амбиция или обикновено чувство за дълг. То може да бъде постигнато само чрез любов и преданост към хората и към действителните неща.

През по-голямата част от времето ние, хората, живеем с лъжливото чувство за сигурност и удобство в едно привидно познато и сигурно физическо и човешко обкръжение. Но когато обичайният ритъм на ежедневието бъде нарушен, ние разбираме, че сме като корабокрушенци, които се опитват да пазят равновесие на една жалка дъска сред открито море, забравили откъде идват и не знаейки накъде отиват. Но след като веднъж завинаги се примирим с този факт, животът става по-лесен и не ни очакват повече разочарования.

С увеличаването на моята известност аз ставам все по-глупав, което, разбира се, е обикновено явление. Съществува прекалено голямо несъответствие между това, което си, и онова, което хората мислят, че си. Или поне това, което казват, че мислят за теб. Но всичко трябва да се приема с чувство за хумор.

Една студентка от Вашингтон му пише, като споменава между другото, че по математика е под средното равнище и трябва да работи по-усилено в сравнение с колегите си. Отговаряйки й, Айнщайн споделя следното:
“Не се вълнувайте от затрудненията си по математика. Мога да Ви уверя, че моите са далеч по-големи.”

Тема, разработвана в клас:

Моите планове за бъдещето
“Щастливият човек е прекалено доволен от настоящето, за да мисли много за бъдещето. От друга страна обаче, именно младите обичат да се отдават на дръзки проекти. Освен това, съвсем естествено е един сериозен млад човек да създаде за самия себе си, доколкото може, точна представа за целта, към която се стреми …”

Що се отнася до работата ми, въпреки обещаващото начало, сега напредвам бавно и трудно. Във фундаменталните изследвания във физиката ние се движим пипнешком и никой няма доверие в онова, което другият, изпълнен с големи надежди, прави.

Моята научна работа се обосновава единствено от неудържимия ми копнеж да разбера тайните на природата и от никакви други чувства. Любовта ми към справедливостта и стремежът ми да допринеса нещо за подобряване условията на човешкото съществуване са съвсем независими от моите научни интереси.”

О, младост! Знаеш ли, че твоето поколение не е първото, което е бленувало за живот, изпълнен с красота и свобода? Знаеш ли, че всички твои предшественици са имали същите стремежи и са станали жертва на страха и омразата? Знаеш ли също, че всички твои пламенни желания могат да бъдат осъществени само ако ти успееш да постигнеш обич и разбирателство с хората и животните, и растенията, и звездите, така че всяка радост да стане твоя радост и всяка болка – твоя болка? Отвори очите, сърцето и ръцете си и не поглъщай отровата, която твоите предци така жадно изсмукаха от Историята. Едва тогава цялата земя ще бъде твоя родина и твоят труд и усилия ще създават блага.

Науката е великолепно нещо, ако човек не е принуден да изкарва хляба си чрез нея. Всеки трябва да печели препитанието си, след като избере професия, за която е сигурен, че е в състояние да овладее. Само когато не сме длъжни да даваме отчет някому, можем да намерим радост в научните занимания.

Колко жалък е физикът-теоретик, когато се изправи пред Природата – и пред студентите си!

Не вярвам аз на думичката “ние”,
не може две в едно плътта да скрие.
Зад всяко разбирателство стои
дълбока бездна, скрита от очи.

За да бъде човек безупречен член на стадо овце, трябва преди всичко той самият да стане овца.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: marteniza
Категория: История
Прочетен: 982395
Постинги: 206
Коментари: 603
Гласове: 1031
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031