Откъс от "Сънят на роба" /"Нека ти разкажа", ИК "Хермес", превод Екатерина Делева/

.....

"Разхождам се по безлюден път.
Наслаждавам се на въздуха, на слънцето, на птиците
и се радвам, че краката сами ме водят,
където си искат.
На едно място край пътя откривам
един роб, който спи.
Приближавам се и виждам, че той сънува.
Долавям го по думите и по движенията му...
И знам какво сънува:
робът сънува, че е свободен.
Изражението на лицето му е спокойно и ведро.
Питам се...
дали да го събудя и да му кажа,
че това е само сън,
за да не забравя, че още е роб?
Или да го оставя да спи колкото може
и да се радва, макар и насън,
на тази заблуда?

Кой е верният отговор?...- запита ме Хорхе.
Свих рамене.
- Няма верен отговор - продължи той. - Всеки сам трябва да потърси своя отговор и той не може да бъде открит извън самия него.
- Мисля, че аз ще се вцепеня пред роба и ще се чудя какво да правя - отвърнах.
- Ще ти подскажа нещичко, което поне в един случай може да ти помогне.
Както си вцепенен, приближи се до роба и го погледни. Ако това съм аз, не се чуди!
Събуди ме!"  
Чета sever и сякаш чета себе си. :)))
Е, Не съвсем, :))) , но ето:
  Преди много време /около 524-та година/ Боеций написал своят трактат „Утешението на философията”, в което той – в затвора и угнетен, води диалог със състрадателната лейди Философия. Дамата му обяснява, че Щастието идва Отвътре! И т.н.

Да си причиняваме щастие или бъдеще по-красиво от мечтите ни зависи само от нас и това, че сме забравили вътрешното си слънце е много тъжна констатация. Да завъртиш Колелото на Съдбата сам в желаната посока е важно още от времето на Цицерон. Но по-важно е кое ще ни направи по-щастливи – Любовта или Смирението. Това е Въпросът!

Отговорът, естествено, знаят само Смирените и Влюбените.

Дали обществото ни е разпънато между полюсите на хомофобската си същност и алтруистична лудост и в тази разкрачка вижда ли се равновесието на смиреното приемане на нещата такива, каквито са?

Ако от теологична гледна точка в света съществува двигател на всичко, който наричаме Бог, то значи, че само с него можем да сравняваме Всичко.

Ако времето е безкрайно, а все пак почва отнякъде, това непременно ли значи, че и свършва някога?

Даам... сигурна съм, че позовавайки се на Айперонът си Анаксимандър винаги е чувал Музиката на Сферите. А аз виждам Смирението да моделира света ми в непознати за мен форми и измерения докато съм напълно Влюбена.

стигнах до извода, че вече съм се научила да ям малко леща ;)) особено в тази криза е толкова нужно

залипсвала си ми! да ти е топло и усмихнато в този студ!

Далеч от императорските трапези не само лещата на Диоген е по-вкусна. Същото важи и за ориза на Епикур. :) Просто е неприлично, когато на човек му е толкова гот, че чак му се отщява да пише.
Може да се рече, че е пресъхнал/а/. Ах, ах!!! "Дано не съм пресъхнал/а/". :))))
Всяко потрепване на крилата, всяко притваряне на клепките, всяко следващо представление, винаги са различни. :)) Нещо като старата китайска мъдрост: "Когати изнасилването стане неизбежно, отпусни се и се наслаждавай". Поредният мит, който е крайно време да бъде демитологизиран в началото на XXI век, пък дори и с цената на безкрайната досада на няколко поредни пропилени сезона. :)))))))))))))))))))))))))

и моите лучени кръгчета, и печените ми картофи и т.д...

...мхъм.