ВСИЧКИ МОИ СЛЕДВАЩИ НОЩИ
1980

  Заудря злобен барабан кръвта ми пакостна и луда -
от бъклицата на нощта изригнала пияна фея.
До утрото на колене ще моли смърт духът й буден,
но кой от кръста - вместо Бог - да я развърже ще посмее?

Подпухва тялото ми - гроб за детски смях и нежни тайнства.
Втечнявам се като сълза и Палечко ме глътва скришом.
Защо ли, тате, още жив - докато в приказките странствах -
научи ме на твърдостта да гълтам сълзи, както дишам?

Навън усуква се градът - един безсрамен шарен пумпал,
а вътре в мене То и Ти дерете с нокти тишината.
Напира с вик трамваят жълт - дебелоок среднощен бухал
и дращи с болни светлини "Апокалипсис" по стената.

И вместо удар по врата, глух тътен по сандък сънувам...
Бинтованата ми душа в сиропиталище издиша -
там пусто е като в предсън, защото Те не существуват:
синът ми - тъй и не дошъл, баща ми - вече си отишъл.





МАЯНСКА ЗАДУШНИЦА
2003

Пепелчица
от вдовица
носи в човчицата
птица.

Вместо изворна водица,
вместо утринна росица
от око на гълъбица
пада мълчешком сълзица
върху мрачна плащеница
пред олтара в Чичен-Ица.
От угаснала звездица
дар е тази пепелчица,
смесена с една сълзица
в Чичен-Ица, в Чичен-Ица.

страшно стихотворение

През 1980 беше страшно. През 2003 беше кално. Газихме, газихме, затънахме до гуша. После излязохме и нямаше с какво да си платим обувките. И някой каза, "аз ще си отида". А друг го прегърна в съня и отвърна: "никъде няма да ходиш". И така до днес. :)

те прегръщам, крехка и толкова силна