http://www.public-republic.com/magazine/2009/09/25310.php






.

харизматична и крехка номадеса
без помада - дух-принцеса

Долу помадата!

Мнението на средновековния монах Хуго де Сан Виктор (цитиран от своя страна в записките с размисли за емигрантските странствания на Едуард Саид):

За Сан Виктор индивидът, който се чувства най-удобно в собствената си страна, е “нежен начинаещ”.
Личности, които се чувстват добре навсякъде са малко по-интересни и сложни, но само същество, което се чувства в изгнание навсякъде, включително в собствения си дом, може да се нарече съвършен човек...

Аз още съм от несъвършените - чувствам се добре навсякъде.

Всъщност никога не съм искала да бъда номадеса /:)))))))/. Но случи се така, че имало едно време...

несъвършените

")))))))

viva :)

И вива всички с неизпопадали ъъъ пломби. :)

Ето нещо от sever: :)))))))))))))))))))))))

Кой разбрал разбрал, че иде реч за Непреднамерения прочит /evrazol/ на писанието без оглед на Авторовия авторитет или липсата на такъв. /донейде като в онова на Гьоте „аз те обичам, но теб какво те интересува” – това за човечеството в глобален план и прочит на написанките му/. Всичко тук е толкова иносказателно за отявления ми оптимизъм и обзелата ме виталност /точно както си го поръчах/, че да си го нося с мен не върви – после ще има давност. А и противоречи на спонтанната Откровеност, която се ражда на мига. /И макар, че както казва shelter "Откровението е Непроизносимо!" ще акордирам присъствието му наяве и то сега./

Но първо... Споделете, моля, защо така песимистично сте настроени напоследък?

Аз знам – eстествено - поради осведоменост!, но все пак да четеш преднамерено или не, не е като изобщо да не четеш все едно как.

Та, като чета непреднамерено, въпреки автора, често от висша невъзмутимост се хвърлям в безмълвна празнота, а понякога ни в клин, ни в ръкав, четейки ми изплуват неща като факта, че птиците имат мигли, но нямат много други неща – така и с преднамерения прочит – ако го практикуваш намираш грешката, трънчето в петата, буксуса, но не вдяваш какво иде да рече някое авторово междуредие, - метие, - изъм, - ория.

Чакай да дам пример... ах, да, чета, че... нали птиците са произлезли от влечугите... но това, че имат опашки означава ли автоматично, че имат и чакри?

От там ели е опасно да четеш непреднамерено? – дет ис дъ куесчън? Форгетнала съм очевидно автора и се усещам опиянена от присъствието си в текста когато изведнъж се изчувствам като на Конгрес на Ъпсурдистите, което ни води към Първи принцип на четенето: Никога не четете преднамерено, защото може да се намерите още по-навътре.

И какво стана... загубих нишката, би ли ми я подал?

Не мога да кажа дали чета преднамерено или не... на самия автор, защото ще го ограбя – той трябва да си го усети сам.

Мога да чета някой напълно непреднамерено само в две състояния – когато напълно му вярвам /като в твоя случай/ или само ако открия достатъчната симетрия помежду ни... и малко магия, и още няколко неизвестни никому съставки на Съвършената хармония, макар че... съвършена е само мисълта за съвършената хармония.

Еее... знаеш, че човек не тръгва за Хималаите ако не познава древните пътеки, а и бързите пътища не водят за никъде, дори и да стигат до Тиволи.

Чудя се какъв е смисълът на драматизма в телесните усещания или екстазът на виденията, когато силуетите им са толкова крехки?

Освен това почти винаги когато чета непреднамерено искам кротко и разумно обяснение за тази многопътна експанзия в Мъглата на Думите.

Повечето творения са глупости за вола и за телето, но ако открия сред тях някоя крава бих пила с наслада млякото на думите, които раждат емоционална топлота.

Сега докато разсъждавам с теб пишейки, /не търси посока в мен - планирането на посока ми е толкова неприсъщо, колкото и Пътя вкаран в посока ми е непривичен/ се сещам за още две планини с думи и цяла равнина с бездумост зад тях.

Остави ги думите, те свършват своята работа в един момент и се появяват хората... думите могат всичко, хората уви, не.

Някои хора са в състояние с демагогията на думите да превърнат и Звездите в кошмар на Еволюцията.