http://www.vbox7.com/play:7b8803f5





Una vez mas. Tu sabes por que".


"Wake Me Up When September Ends"

Summer has come and passed
The innocent can never last
wake me up when September ends

like my father"s come to pass
seven years has gone so fast
wake me up when September ends

here comes the rain again
falling from the stars
drenched in my pain again
becoming who we are

as my memory rests
but never forgets what I lost
wake me up when September ends

summer has come and passed
the innocent can never last
wake me up when September ends

ring out the bells again
like we did when spring began
wake me up when September ends

here comes the rain again
falling from the stars
drenched in my pain again
becoming who we are

as my memory rests
but never forgets what I lost
wake me up when September ends

Summer has come and passed
The innocent can never last
wake me up when September ends

like my father"s come to pass
twenty years has gone so fast
wake me up when September ends
wake me up when September ends
wake me up when September ends

и защо не са все бебета, м

Е, сега, ти би ли искала да бъдеш все бебе? :) Децата не принадлежат на нас, а на живота, колкото и сладостно тъжно, или сладникаво банално да звучи това.

не знам дали бих искала, не помня много от този период, но със сигурност ми е било добре когато бяха бебета
не ми принадлежат, но те пък се държат сякаш им принадлежа - и то си е така

Да, затова ти обърнах перспективата. На тях им принадлежи вселената, но щом са избрали да се родят /да ги родим?/, значи трябва да забравят безгрижието за малко...Единственият начин да се върнеш е да продължиш напред. :)