ВЕРА БАЛЕВА

А ПРОПУСНАХ ДА ТИ ГО КАЖА
(решителен стих)

Ще ти оставя
синия блясък на пепелника;
Два усмихнати фаса;
Запалката,
която отказва да запалва
каквото и да е;
Бурканчето с аспирин;
Надписа на стената -
"Днес е първият ден
от остатъка на дните ми."

Ще ти оставя
и хладното мазе на следобеда
с един миши капан;
Сиренце - може да ти потрябва;
И чашата за вода.

От днес ще ти принадлежи
и финалът -
като огромен портал.
Удобен е.
Може да е затворен или отворен.
Също като в театъра.

Ще ти взема
кафявата шапка;
Ризата на райе;
Най-спокойните ти обувки;
Три думи.
(Все едно точно кои.)

И няма да си тръгна.

Моят дом е хладното мазе
на следобеда.

А пропуснах да ти го кажа.

ВЪПРОС СЪС СЧУПЕНО КРАЧЕ
С НАВЕДЕНА ГЛАВА

мъкне се със счупено краче
с наведена глава
подсмърча
някъде си е загубил чантата
и гледа укоризнено встрани
когато го превързвам
естествено
че е въпрос
и сигурно се е изкачвал
по зидовете снощи
за да наднича в нечии прозорци
познавам психиката на въпросите
които се промъкват
непрекъснато
навсякъде
неведоми
и толкова самоуверено
се сгромолясват
обикновено са със счупени крачета
с наведени глави
а аз съм лична лекарка
на тези непрокопсаници

* * *

От светлината беше.
Падаше несвързано -
подобно на любовно обяснение.
А масата ми - там на ъгъла.
И моето кафе бе кадифено езеро,
което боядисваше очите ми -
в кафяво.
От светлината беше.
Тя ме правеше единствената.
И минавах после по улицата.
И жълтите павета се превръщаха -
във четвъртити слънчеви лъчи.

ВЕЧЕР

web

И котката е приютена.
В топлото безмълвие
опашката й прави
най-щастливите извивки.
Навън е тъмно.
И в сърцевината на покоя
чаят със лъжичка мед
е продължение
на липов цвят.