АТЕЛИЕ

 

 

Влезе Мария. Между скици и сандвичи с шунка
ние играехме карти,
влезе Мария,
влезе безшумно.
Седем Марии по стените, една от статива
с нас я очакваха, влезе деветата - жива,
влезе, поникна с чадъра си мокър,
с палтото зелено, с лилавата рокля.

 

Като магия: влезе Мария,
влезе Мария...

 

Ох, как седяхме там,
малко пийнали, сухи и хубаво сресани,
как растеше димът и тежаха ръцете ни,
как светът се разместваше постепенно
учестен, безучастен,
стаен,
тънкостенен,
по лицата ни, позачервени и умни, избиваше влага -
Мария стоеше,
Мария на прага
и ни гледаше...
Господи.

 

Ние, седящите там,
като попукани глинени бюстове важни -
поколение:
синове без бащи
и бащи на синчета нераждани...

 

Беше кратко.

 

Влезе Мария. Тя каза: "Снощи починал татко."

 

Георги Рупчев

http://www.litclub.com/library/nbpr/rupchev/index.htm

 

Да му се не видяла тая проклета упорита повторяемост от поколение на поколение...

Не се коси, Марионке! С емблематично имИще се живее нарицателнво и прори- /такова/- цателно. Пък за сметка на това от него вее всяческа женственост магдаленна и йосифовна.
Да ти е ведущо името в джунглата на другите нестойностни и мало популярни!Турни и Борето Христов, щом си захванала тантото!
Обич от Дракон!

По страниците на Интернет не проветрявам ничия биографична драма. Особено собствената си. Не обичам инсинуациите. От борисхристовите стихове чувствам най-близки стиховете, посветени на майка му. За Георги Рупчев питай Мага на нонсенса НН. Щом пък си рекъл, обич от Мартеница. /Само че без римейкове и латино-сериали/. :)))

ЖЕНАТА МАРИЯ
web | Поезия
С диви круши и резенче хляб във торбата
тя пристигна - хвърли в ръцете ми шала
и прошепна: "Аз съм Мария... Аз съм жената
на всички мъже и на мъртвите даже."
Завъртя като перка главата ми, скри се в чаршафа -
аз припаднах до двете й връхчета тънки...
И притиснати в тъмното като дини пращяхме,
докато не напука гърба си старото слънце.
Но напразно горя мойта свещ и напразно се стича
от окото на чайника топлото мляко -
както в праха на игрите се губи детето и тича,
така се изгуби и тя подир бялата пара на влака.
С диви круши и резенче хляб във торбата
тя сега е при друг и навярно се готви да каже:
"Аз пристигнах... Аз съм Мария - жената
на всички мъже и на мъртвите даже..."
Но угасва накрая фитила и тя ще стане съпруга
на някой човечец ревнив и със злато назъбен.
Ще виси на ръката му и ще мъкне живота му глупав,
окован със токи, с вратовръзки увързан.
А преди да умре, ще излезе отвън и ще лъсне
обувките прашни - за смъртта ще се стяга.
После ще литне към облака подир ятото гъски,
без да помаха дори на човека, останал на прага.
С диви круши и резенче хляб във торбата
тя ще спре на небето и ще викне към райската стража:
"Аз пристигнах... Аз съм Мария - жената
на всички мъже и на мъртвите даже."

Ето и друга Мария, която харесвам: http://hulite.s1012.sureserver.com/modules.php?name=News&file=article&thold=-1&mode=flat&order=0&sid=68206 :)))
Привет, Марти. Днес разглеждах снимки от Събитието. !!! Много се радвам за теб. Бях се приготвила да постна тук неща от Червилото на Пегас и не щеш ли, като търсех /от мързел/ дали няма нещо вече публикувано в мрежата, за да не трябва да го набирам, попаднах на ето това:

http://comfy.blog.bg/viewpost.php?id=133987

Така че засрамено се отказах от намерението си за повторение. Сега ще стисна глава да изляза със собствено виждане по въпроса.

ПП Благодаря за Мария-та. Вярно, че е много хубав тоя стих.

миналата година Кирил го отрази в блог сферата репортажно-снимково :)

Не знам дали линковете са излезли пълни и употребими , работя на knoppix 4,00 и имам известни проблеми с публикуването в блога

Радгледах снимките от първия линк. Бяха си читави. !
PS Сега отворих и линковете към snimka.bg, там също нямах никакъв проблем. Много топло и хубаво изглежда. Дори самото място. :)

Не знам дали си гледала клипчетата, аз не смея да си гледам излагацията, загубвам и ума и дума пред хора, а на снимките забелязах как съм отсъпвала назад-назад докато съм опряла стената почти...упс

Няма лошо. Оставила си рожбицата ти книжна да говори вместо теб. Днес е ред на Люси! :) Ако имам късмет, ще се добера до снимки и ще ги пусна тук. Колкото до хората и събитията...ти си знаеш. :))))))))