http://africanegra.multiply.com/video/item/236/236




  http://en.wikipedia.org/wiki/Picasso%27s_African_Period



Статия на Андрю Мелдръм за изложбата /2006 година,  Йоханесбург/ на творбите от африканския период на Пикасо. Те бяха съпоставени с автентичните маски от изложбата в Париж, които първо изплашили, а след това вдъхновили художника за поредния му експеримент:

http://www.guardian.co.uk/artanddesign/2006/mar/15/art 

Пикасо има една картина, която ме остави в недоумение, когато я видях за първи път:

http://i.actualno.com/club.bg/files/2006/04/24/6fb1e065ae.jpg

После отворих биографията му в уикипедията и ми светнаха някои неща: кубизъм, сюрреализъм и т.н., но се пак това разцепване на лицето на модела продължава да ме озадачава...

О, това не е нищо. Ти само да видиш женската глава в скулптурната колекция на Олга Хохлова, или кубистичните портрети с разфасованите лица на бившите му любовници...:)
Всъщност /сега ще изкощунствам за ужас на феновете му/ нещата му изглеждаха доста интелектуални и губеха редом с първичната органика и магичната сила на африканските маски. Най-интересни ми бяха стадиите на бика, който изглеждаше някак по-различнно след вторичното сглобяване, макар че уж си беше същият. :))) Като си представиш, че е рисувал минотаври до посиняване...

Сигурно е така.
Виждала съм и други кубистични портрети на Пикасо. С изчанчени очи, двойни брадички и т.н.
Съжалявам, но не го разбирам това течение в изкуството. Ако няма да създаваш нещо красиво, по-добре нищо не прави или си намери други начини да душиш депресиите и негативизма си. Можеш да се удавиш в алкохол напр...

Това е гигантска тема, дори взета отделно от алкохола и...това де, съвременното. Само си помисли "що е красиво"? /Кортасар тук споделя интересни неща за суинга.:)))/

Красотата е абстрактно понятие, а харесването е занимание самотно. И ако беше масово, нямаше да е интересно. Колкото и клиширано да е, вярно е. :))

И не само харесването...

‘The pain of life overrides the joy to the point

that joy does not exist’.

(A suicide note)


Unlike other jobs, writing simply abhors companionship. Since one has to be alone and under the umbrage of total solitude so thoughts can be moulded into sentences, there are many writers who swear that it is a very lonely occupation.

Казах ти да бягаш навън, човече младо.

:))))))))

И с горното не мога да не се съглася...
По повод празника на поезията ми обърнаха внимание на едно интересно есе, което може би си чела, но все пак:

http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/tvorchestvoto/white.htm

Служебните задължения ме възпрепятстват да си играя точно сега с птички и тревички, но през уикенда обещавам да наваксам.
Хубава вечер, Мар! :))

Много точен текст. :))))))))))))))))))))))))))))))))

Сега знам - Жан Габен
Превод: templier

Когато бях хлапе, не по-висок от три ябълки,
говорех доста силно, за да изглеждам мъж,
и все повтарях: аз знам, аз знам, аз знам, аз знам.

Това бе в началото, бе пролетта ми.
После, когато навърших 18 си казах:
Ето това е. Този път знам със сигурност.
Днес, обръщайки се назад към миналото,
виждам земята, по която съм вървял стотици пъти
и си давам сметка, че все още не знам как тя се върти.
На 25 години вече знаех всичко:
любовта, аромата на розите, живота, парите...
О, да, любовта. Опознах я от всички страни.
За щастие не бях като моите приятели-
може да се каже, че имаше хляб в мен.
В средата на живота си научих още нещо.
Това, което научих, се побира в 4-5 думи:
Денят, в който някой те обича, е прекрасен.
Не би могло да се каже по-добре -
просто е прекрасен.
Ето кое продължава да ме изненадва,
мен, който съм в есента на живота :
забравят се толкова тъжни вечери,
но никога и едничка утрин нежна.
Докато бях млад, все ми се искаше да кажа аз знам,
но колкото повече търсех, все по-малко разбирах.
Сега, когато часовникът отброи 60,
пак съм на прозореца, гледам и се питам.
Сега знам. Знам, че никога не се знае.
Животът, любовта, парите, приятелите и розите...
Никога не знаеш нито звука, нито цвета на нещата.
Това е всичко, което знам. Но го знам.