Ку-ку
/Записки от лудницата, римушка/

"Животът просто е най-сладък, като се живее с усмивка." Martiniki под "Sweet free"

В дома за стари лелички "Екарисаж Курило"
една Лъвица беличка гнезденце си е свила.
Навън светът край минуса сивее сто процента,
а лелката през уиндоус-а поставя му акценти;
и самонаклевEтена избира си присъда:
земята-съборетина жив пристан да й бъде.
Търкаля перли стъклени, сглобява мост от легото,
прилага екзорсизъм ииии...възкръсва из "Под егото".

www.durgaplayprofilactic.co.za

възгордя! /дали обаче не е правилно "когато се живее с усмивка ;)?/

и като видях връзката абсурдна със случайното заглавие на поредицата краткости, съвсем пък ;)))

пък връзката с лудницата - съвсем :D

тук Мария Донева поставя няколко спектакъла вече в Раднево, работят много добре с пациентите на доктор Толев - последно гледах "Искам някой някъде да ме чака", по неин сценарий

По-правилното е "когато се живее с усмивка". Побоях се да променя първоизточника, макар да се връщах няколко пъти. Добре ли направих?
"Искам някой някъде да ме чака". Чудесно заглавие. Единственото, което днес ми направи по-голямо впечатление, беше топлата жертвоготовност на "Тръгвай, корабче":

Да ти бъда море, ще си сложа сърцето в бутилка,
ще подреждам под твоите детски петички сълзи...
Плувай, ангелче мое, не връщай по стъпките милост.
Нищо друго не ща, параходната свирка вземи.

Тръгвай, корабче мамино, фар ще ти бъда в нужда,
залив, свил колене, в набраздения облак с молитви.
Аз съм точица, ти си отвъд намечтаното бъдеще.
Ще ти пращам писма, по прелитащи птици...Върви.
Да ти бъда море. Най-красивият смисъл сънуван.
Всяка бяла вълна по косите ми пее
Разкажи със очите си, там за където пътуваш,
с колко много любов, в капитан си отгледан."

Струва си, нали, пък макар и пак само по допирателната на темата. :)

Ако филмчето Ку-ку не отключва в теб никакви асоциации, игнорирай го. Ще бъде по-почтено, отколкото да дописваш напосоки.

Мъглата днес е само моя.
Страхът ще спре и ще се кротне,
ще се докосне до покоя
като задрямало животно.

Внезапно ще ми мине болката.
Без повод ще се утеша.
Мъглата е разсеян облак,
решил да повърви пеша.
МД

авторката - една от седемте в книгата "Червилото на Пегас" - Галина Ирикева, праща малкия на детска градина :)

ще променя в моята страничка това "като" :)

филмчето не съм гледала още дне с времето нещо се съзтезаваме

Знам. Ревност? :)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))) /Към света, който в даден момент ни отнема хлапетата? Свободна асоциация. Няма много общо с текста./
А във филмчето ставаше дума,че в лудницата един се смята за Наполеон, друг - за птица итн.; и всички са многоцветни, шантави, забавни и щастлви, в е с е л о и у с м и х н а т о е, докато не ги коригират и докато не ги изпратят с медицинско заключение "изправни" навън - сивички и еднаквички, нещо като "bricks in the wall" в "култовия" /ама че дума!/ клип на Пинк Флойд от нашето детство. :))))))))))))))) Ричард Райт - мир на праха му!!!!!!!!!! /PS Помниш ли Белия лъв, психопата с куп познания "тип викторина" от Четвърти километър - ключова (емблематична) фигура от същото време на придошла нелепа ерудираност? Или принадлежиш към друго поколение?/

да, сещам се сега! гледала съм го, как да не!

за белия лъв не се сещам



Мария Донева пише със слънчев писец. Много свежо.

Белият лъв беше подвижна Александрийска /в епохата на Интернет би било Вавилонска/ ;)))) библиотека с енергия на денонощна бензиностанция. Не можеше да си купи един хляб, на Четвърти се грижеха за него, имаше много приятели писатели, художници, философи, които ходеха да го посещават /беше на "свободен режим"/. Всички сме абнормни, някои психиатри лепнаха дори на Дънов диагноза психопат, но Белият лъв наистина проявяваше странности.
Мария пише като слънчево дете, така е.
Момчета /и момичета/, убийте Борхес! :)))))))))

сууупеееер!!!размазах сееее!!:))

O, Humpty Dumpty! Take it easy!

Честит празник и на теб, щото ако четирите елемента /празнуващите днес плюс сестра им/ са налице, обикновено ти образуват пети - радост. Пожелавам ти всеки ден да ти е имен!