- дръж тази карта пред себе си за секунда, трябва да замеря светлината
- какво е това?
- сива хартия
- виждам
- 18 % сиво
- 18 % сиво?
- термин. 18 % сиво
- за какво ти служи това 18 % сиво?
- с него настройвам светломера. ето, насочвам го към сивата карта - така - и светломерът вече "знае", че това сиво е 18 % сиво. оттук нататък калкулира кое е  по-тъмно от това сиво и кое е по-светло. виждаш ли...на всеки светломер, независимо колко прецизен е, му трябва отправна точка. цветът на тази празна хартия тук е отправната точка на всички светломери - 18 % сиво...
- 18 %...
- ...сиво. не ме питай защо е 18 %
- няма. просто изначален номер е...18...да беше нещо друго...
- всеки светломер, и най-евтиният, и най-скъпият трябва да е настроен в 18 % сиво. във всеки светломер е заложена презумпцията, че това, което вижда, е 18 % сиво
- значи животът според фотографията е 18 % сив
- според черно-бялата фотография...тя е просто изкуство, различно от другите...
- а защо се казва "черно-бяла"? защо не е сива?
- сигурно не звучи добре. всъщност  "черно-бялата" фотография е фотография на сивото, тя отразява нещата в оттенъци на сивото
- да го държа ли още това пред себе си?
- красотата на всяка снимка, Стела, се крие в разработката на средните й стойности, в сивото. черно и бяло са просто крайности, без които и най-интересният негатив изглежда безконтрастен и...недо...недоразвит. детайлите обаче, животът на снимките, е всъщност в средните им стойности
- разбирам. продължаваме ли?
- продължаваме

Разговор на фотограф и художничка от романа "18 % сиво", "първата екшън - носталгия" /израз на Любен Дилов син/. Автор - Захари Карабашлиев, Зак, емигрант в САЩ.

slavian radev -hulite

"Алеф" Борхес
"Гьодел, Ешер, Бах в странна примка" /понякога превеждано...в една златна примка, или дори гирлянда :)) / на Хофщадтер
Алиса /двете книги/ Карол
"Паралелни светове" Мичио Каку
"Пътеводител на галактическия стопаджия"
Дъглас Адамс
"Имало едно време един цар и една царевица"
http://philosophy.eserver.org/
http://www.spiralata.net/
http://www.goawayimbusy.com/
итн. итн. итн.

:))))))))))))))

Без да искам да засегана автора, искам да отбележа, че уличния му и дързък език не е онова което би се харесало на всички онези, които са над 30 г. Романът има нишка, но нищо повече. С две думи РАЗОЧАРОВЪН съм. Не виждам почти никаква стойност и положително послание в него!

Да, това с посланията е доста сложна и нееднозначна работа. От една страна, не всекиму е дадено. /Виж "спора" ми с Трифонов в public-republic, където той говори верни по същество неща, но сам казва, че не ги отнася към Виргиния Захариева. Entonces? :) Големите думи не са ми по вкуса. От друга страна, този откъс с 18%, цитиран сам по себе си, носи достатъчни теми за размисъл, поне за мен. От трета страна, да, малко късничко е да имитираш Керуак. :) Ти също ме затрудни - докато открих под кой постинг си разсъждавал/а/, изгубих сума ти време. Не можеше ли по-директно?

Na kogo mu idva na um da sravniava Keruak s Karabashliev. To e kato krusha i kopriva... Razlichni neshta, razlichen sviat, razlichno useshtane...

На мен. То аз и круша и коприва обичам да свързвам /листата им, на салата, а също в декорация/. Ама възприемането на едно произведение си е много самотно занимание. Та, щом си рекъл /рекла/...:)

... но благодарение на тези 18% виждаме шареното в останалите 82%...
Не че разбирам от фотография, но така си го представям.

Ми то и авторът на книгата май това е искал да каже. Не че знам какво е мислил, но така ми се струва...:)

Ето и още импровизациипо темата:

http://romanov.blog.bg/izkustvo/2010/10/12/izglejda-tolkova-krasiva-ili-100-sivo.618993

:(