Никакво връщане

Като скрита картинка,
потопена в мазут,
като тийн балеринка
в андерсенов етюд,
ката жаба, усойница,
като жълъд и мак,
като нечия двойница,
жадно чакаща знак,
за сеитби поредни
ще се вслушвам оттук
в аржентинския ледник,
смит до изворен звук.
Ще изкупя дела си.
Вече знам да чета.
Пак кървят земетръси
над пълзящи ята.
Пак духът се въззема -
храни време с пета,
за да вдигне поемна
стряха в Горна земя.  

...храни време с пета,
за да вдигне поемна
стряха в Горна земя.


Добре! Наостри ме оптимизиращо! :)

"Битието е оптимален вариант на съзнанието." /Не е идеален и не е по Маркс/

СОНЕТ № 146

Душа, ядро на моя свят греховен,
душа, метежен пленник на нощта,
ти изнемогваш, мреш от глад духовен,
пилееш се във външните неща.
Ти, гостенката, пръскаш щедри средства
за този твой наемен дом, без смут
натрупваш ти за червея наследства,
от теб добити с непосилен труд.
Расти, душа! Граби от днес нататък
от тялото усещания ти.

Изчерпвай всяка радост без остатък,
живей в разкош, но външно не блести!

Ше!
:)

прехранваш ми душата ти ;)

Ми нали е разпъната между духа и тялото...Потребно й е.

Дай, Боже!!

Всъщност Барон Мюнхаузен е имал някои добри идеи във връзка с този маловажен въпрос.:)