Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.07.2008 10:31 - Какво означава "женски гений" и Тереза от Авила. Юлия Кръстева
Автор: marteniza Категория: Изкуство   
Прочетен: 7657 Коментари: 6 Гласове:
0

Последна промяна: 18.07.2008 09:12


 image

В предишните си работи вие се занимавахте преди всичко с автори-мъже като Лотреамон, Маларме, Селин, Бекет или Пруст. От няколко години насам се концентрирате върху жени. Защо?

Нали минавам за теоретичка на феминизма. Във всеки случай вече отдавна нямаше моя книга, разработваща концепцията ми за женствеността. Студентите ми смятаха, че е време да я напиша.

Защо точно тези три жени – една политическа философка, една психоаналитичка, една писателка?

Беше ми невъзможно да правя някакви общи изказвания за жените. Едно от постиженията на женското движение е разчупването на универсализиращите концепции относно тази или онази част от човечеството – и аз мисля, че една феминистка, а също и обща културна теория, трябва да работи с конкретни примери. Пък и не беше трудно да ги намеря: Хана Аренд не може да бъде подмината ако човек се занимава с ужасите и трагедиите на 20-ти век. Изборът на Мелани Клайн е свързан с моите психо-аналитически работи: тя се движеше близо до Фройд, бидейки същевременно напълно независима и установявайки едно ново направление в психоанализата. С тези две жени ние се намираме при политическите катастрофи, лудостта, психозата. Искаше ми се обаче да покажа и как жените преодоляват ужасите на 20-ти век, как се спасяват от меланхолията. Много от големите писателки не успяват да го направят, помислете само за Марина Цветаева или Вирджиния Улф. Но в това време имаше и много жени, които се наслаждаваха на живота и чувствеността си, които експериментираха с тях и намираха в това радост и удоволствие. Колет пише много ентусиазирано за тези неща и с това е голямо изключение сред писателките.

Защо наричате тези три жени „гении“? Това е едно доста спорно, обикновено свързано с мъжете понятие.

Да, отнасянето на „гения“ към жените е провокация. С нея преследвам две цели: от една страна се противопоставям на тенденцията да се провежда борбата за освобождение на една група за сметка на индивидуалността на отделните й членове. Тази тенденция характеризира големите освободителни движения на 19-ти и 20-ти век и тя може да бъде открита и сред феминистките. Оттук и моят апел: моля вземете пред вид единичното, индивидуалните постижения на всички – това е основата на всяко освобождение! На второ място бих искала да покажа, че всяка жена, всеки човек разполага със способността да надрасне самия себе си. За мен геният не е непостижимото, божественото, а по-скоро способността да надминеш самия себе си, именно в този свят. Който чете моите книги за Аренд, Клайн и Колет може да види, че тези жени са се сблъсквали с множество проблеми, но са били в състояние да ги превъзмогнат и да създадат творчество, което в никакъв случай не е романтично, божествено или абсолютно, но пък отваря нови хоризонти.

Виждате ли в това нещо специфично женско, все пак заглавието на трилогията е Le gйnie fйminin“?

Разбира се, че всеки мъж също е в състояние да култивира собствената си уникалност. Моето впечатление обаче е, че в нашите демокрации именно жените разполагат с добри условия да се усъвършенстват. Наблюдавам една инициатива, едно желание и една динамика, които ме впечатляват дълбоко. В сравнение с това мъжествеността се намира в един вид криза. Това може да се наблюдава при младежи, които имат големи трудности с откриването на собствени стандарти пред лицето на традиционните образци за мъжественост – велики мислители, шефове на концерни и т. н.

През последните седмици тук в Германия се написа много за май 1968. Как го преживяхте в Париж и как виждате неговото значение?

Това беше само две години след като бях отишла от България във Франция и се чувствах поразена от онова въжделение за освобождаване на сексуалността и фантазията, за мобилизиране на младите хора. Развитията, които наблюдаваме в момента – онези на жените, ролята на младото поколение, отварянето към етническите и религиозни различия – всички те са заложени в движенията от 60-те години. Преди два дни някой ми каза: „Не разбирам защо всички говорят за 1968, падането на Берлинската стена беше много по-важно“. Но дори и падането на Берлинската стена е следствие от едно развитие, което започна през 1968. Тя даде и на хората от Източна Европа идеята, че обществото може да бъде променено.

Във френските университети след 68-ма философията и основаването на теории играеха решаваща роля. Как изглежда това днес?

Определящо е впечатлението, че вече няма големи мислители. Мисля, че това започна с атаките срещу френската теория, за която се твърдеше, че била нещо неразбираемо между математика и хуманитарни науки. Това беше един вид защитна реакция от страна на американските университети, които се чувстваха някак колонизирани – а освен това някои от нашите теоретически развития действително изглеждаха доста абстрактно. Към това се прибавя и факта, че в момента ние живеем във време на мислене, определяно от търсене на сигурност, от консерватизъм, от „Cocooning“ (затваряне в себе си, бел. пр.), с които типа свобода, за който става дума в тези теории, не е добре съвместим. Но в университетите те продължават да бъдат развивани и отново се смесват по-отчетливо с конкретни въпроси, като например културните и сексуални различия, миграцията, религията.

Самата вие също се занимавате с религията. За какво става дума в тези случаи?

Една тенденция, която ме интересува особено много, е новото приближаване към религиозното наследство на Европа. Аз мисля, че ние, децата на секуларизацията, трябва да се изправим пред тази традиция. Самата аз се определям като принадлежаща към една модерност, която прави това чрез средствата на психоанализата. В новата ми книга Тереза, моя любов, която току-що се появи във Франция, се занимавам с Тереза от Авила, една мистичка от 16-ти век. В нейните видения и писанията си за тях тя развива една форма на религиозност, която свързва вярата с абсолютната любов. Нейната творческа сила също е форма на женския гений, разбира се не от 20-ти век, но все пак такава, от която във времето на „сблъсъка“ на културите ние бихме могли да научим много.

Разговора води Сабине Ролф.

Източник

Източник в преводен вариант - Либерален преглед и Liternet




Тереза е първата от втората тройка, заинтригувала Юлия. Ето всички жени в тройката:

Света Тереза от Авила - една от трите жени, провъзгласени за Църковноучител/к/и.  /Някои го превеждат като "Доктор на църквата", което ми звучи тромаво.

image

Света Катерина от Сиена е втората - провъзгласена е за Църковноучителка през същата 1970 година. Баща й бил заможен бояджия /Джакомо ди Бенинкаса/, майка й - дъщеря на местен поет /Лапа/. Катерина е 25-тото, или 26-тото дете на семейството.

Света Тереза от Лизио е третата, получила "званието" през 1997 година.

Като се има предвид коя година католическата църква обяви за светица Жана Д"Арк, може да се каже, че е станала по-малко мудна. Всъщност,  трите жени са били толкова заети да обгрижват бедните, неграмотните, болните, слабите, че едва ли биха обърнали внимание на подробности от пейзажа. Творческата им сила е била впрегната в служба на другите, егото - посветено Нему. (За ужас на непреживелите ницшеанското си детство.) Колет на пръв поглед прави тъкмо обратното. Но на втори, тя просто маркира следващ персонифициран знак по същата  мъглива пътека към неизбродните хоризонти. "Най-добрият начин да намериш любовта е да я дадеш."

 Света Катерина

Вечно посрещана с „Ето я лудата!”,
диша през белези пресни от бич.
С въздух се храни. Прощават й чудото
колкото могат. Да не е без хич.

Срам за баща си. От страст обладана
прави горкичката гаф подир гаф –
скоро отново отказа да стане
булка на местен кадърен еснаф.

Беше открила свободна пътека –
с болка, сподавена в немия вик
чакаше топла
и светла
и лека,
чиста, небесния свой годеник.

http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=71938&mode=thread&order=0&thold=0

"Избягвай снобизма, дръж на добрия вкус."

image


Тагове:   Юлия,   Какво,   означава,


Гласувай:
0



1. martiniki - !
18.07.2008 09:24
"Най-добрият начин да намериш любовта е да я дадеш."

Помня стихчето ти.

цитирай
2. marteniza - :)
18.07.2008 09:41
Без двусмислие и всеядност. :)

За мен по-симптоматична е дискусията към стихчето. Затова си позволих да поставя линка по-горе.

"Понякога се случва – ей така,
особено в сезона на мъглите,
да тръгнеш край голямата река,
а пролетно да плачат там върбите." ДД

Иска ми се да приличам по нещо на Юлия - да проявявам колкото се може по-малко случайни вкусове. :) И да не гледам все към отвъдното, макар обстоятелствата непрекъснато да се опитват да ми го напомнят. :( Между другото, отнесената Катерина и успяла да посвърши доста дела на този свят, преди да сe гътне от изтощение познай на каква възраст...на трийсет и три, разбира се. Хм. Martiniki, благодаря за присъствието.
цитирай
3. анонимен - Ne si spomnyam
18.07.2008 10:24
Ne si spomnyam Julia Kristeva da e pisala neshto za Catherine ot Siena...
цитирай
4. marteniza - Виж
18.07.2008 10:27
Виж "The Feminine and the Sacred"

Ето линк по темета и в нет-а, но потърси и книжлето /съавторско е/:

http://cigarettesmokingblog.blogspot.com/2008/04/w.html

Да не забравяме и най-близкия предстоящ важен религиозен празник, въпреки че не е на светица, а на светец. В света на духовното полът е относителен и всички сме братя и сестри, обичаме се и си прощаваме:

Илинден

20 юли


Илинден, като повечето празници от традиционния календар, е свързан с удоволствието и със страха. Ден на водата и на огъня, и на надеждата да ги има на точното място в нужното количество. Съчетанието на вода и огън е особено вълнуващо.

Двете стихии имат един общ покровител, и не е чудно, че във фолклора светецът се представя като избухлив, непредсказуем и импулсивен.

Свети Илия е министърът на огъня във водата и в неговия ресор попадат въпроси като: „Когато гръм удари, как ехото заглъхва?” и „Защо ми трябваше да пия снощи тази огнена вода?”.

Свети Илия е спортна натура, запален по лова на едър дивеч. В най-горещите дни и нощи е бил забелязван да препуска с колесницата си в преследване на змейове и лами. Като традиционен типаж, той използва за целта конвенционално оръжие – огнени стрели, и така създава предпоставки за избухване на горски и полски пожари.

Гони ламите да не пасат житото, с едната ръка пръска пламък, с другата ръка го гаси. Под негова юрисдикция са всички пожарникари.

Свети Илия е ярка личност. В някои области го наричат Градушкар и Гръмник. Пие питието си с много лед и си тананика „Smoke on the water, fire in the sky”. Мъжествен, внушителен, авторитетен и независим. Обича пътуванията, високите скорости, бързите возила тип кабрио. Когато има светкавици без гръм, това са пламъци, излизащи от ноздрите на тунингованите му коне.

На неговия ден работата е абсолютно забранена. И на полето, и в къщи Илинден е време за почивка на хладно и сенчесто място, за да бъде предпазен домът от наводнения и мълнии. Запознати твърдят, че при гръмотевична буря е задължително да се изключват компютърът и модемът. Ако не искате да направите това, може би няма да е излишно като предохранителна мярка да се пренесе жертва – най-старият петел. Месото на домашния петел е по-жилаво от бройлерското и е желателно да престои в марината, а след това да се готви продължително време на бавен огън.

Свети Илия е пророк. Според Стария завет той предсказал суша, последвана от купести облаци, гръмотевици и обилен дъжд. Противно на очакванията обаче той е покровител не на синоптиците, а на кожарите и кожухарите – вероятно затова по морските курорти точно по горещниците се продават с намаление толкова много кожени палта. Пазител е и на самарджиите, което едва ли е особено голям ангажимент към днешна дата, на керемидчиите и – това е интересно! – на пивоварите.

Не случайно се шири девизът „Който пие бира, не умира.” Свети Илия, патронът на светлото пиво, дава дъжда, росата и бирата. Той е единственият светец, които не е умрял, а според легендата е бил вдигнат и отнесен на небето приживе от огнена колесница.

Поверието гласи, че ако човек се изкъпе срещу празника, мълния няма да го лови, че ако на Илинден прогърми, виното ще е добро, и още - че билки, брани на Илинден, лекуват висока температура.


Автор: Мария Донева
цитирай
5. анонимен - Temeta /:)/
18.07.2008 12:23
Temata e feminizmut?
цитирай
6. marteniza - :))
18.07.2008 12:35
Не си падам по феминизма, еманципацията итн. /така, както се състояха през миналия век/, а по търсенето на собствен път. Понякога може да прилича на много утъпкан, или да пресича такъв. Но нека бъде personal. Въпрос на личен изВор, макар и чезнещ в пясъците.


Днес колективният Достоевски
се пише от жени
Осем века руската словесност прекрасно минаваше и без жената. Всъщност, разбира се, тя не минаваше без нея: жената беше като руда за литературата; суровина, от която се извлича "образът".
Горчивите и обилни сълзи на Ярославна, на девицата Феврония, на бедната Лиза са споявали словесния градеж подобно на белтъка, с който в древността завинаги са скрепвали камъните на крепостта. Впрочем една такава крепост (вярно, не руска, а грузинска, но това не променя принципно нещата) все се рушала и рушала, въпреки че планината от яйчени черупки се виждала отвсякъде - като снежна шапка върху Кавказ. И тогава една магьосница разкрила тайната пред строителите на Сурам: никой враг не ще превземе крепостта, ако се намери прекрасен юноша, чието сърце да е изпълнено с такава любов към родината, че да се съгласи да бъде зазидан жив в крепостната стена. Такъв юноша, както си му е редът в легендите, се намерил. И Сурамската крепост застанала навеки като кост в гърлото на всички врагове (и пленила, както е известно, Сергей Параджанов с мощта и красотата на метафората). Цели 800 години жената е служила на литературата за такова сърце на крепостта. Полагала е кости в основите на руската проза и така е поддържала мита за нерушимото й мъжко начало. Съществува дръзка версия, че под името на Шекспир се крие дама с високо потекло. Но от цялата армия изследователи на "Слово о полку Игореве" не се намери поне един безумец, който да предложи хипотеза за някаква гениална игуменка, съчиняваща нощем в килията си загадъчната история за любов и предателства.
С една дума: времето течеше, а нас, такива надарени, пламенни и издръжливи, такива търпеливи и страстни руски жени, век след век ни молеха да стоим настрана. Дори поговорка измислиха, недодялана като повечето руски поговорки: "косата - дълга, пък умът - къс".
Зинаида Волконска блесна като очарователен куриоз и веднага - в Италия. Мъжката култура свирепстваше, а на жената "със сърце и ум" беше дадена декоративната роля на домакиня на салон или на кореспондентка, въпреки че епистоларното наследство на жените и приятелките от златния век прави чест на руската стилистика и мисъл. Сребърната плеяда на ХХ век не промени много тромавата мъжка менталност. Дори богатирският гений на Цветаева не разклати плебейското (мъжкото) пренебрежение към "женската" литература.
Бяха нужни 800 години и още две десетилетия, та затворените в бастиона на руската проза жени да разклатят някой и друг камък в градежа на обществено-културното (мъжкото) съзнание, с твърдите си чела да пробият отвор и, чупейки до кръв ноктите си, раздирайки кожата си по лактите и коленете, не жалейки дългите си коси и поли, стълпени се юрнаха към свободата. И общата въздишка на изпосталелите от копнеж по словото писателки вдигна като ураган такава вълна в родната реч, че плуващите в плитчините мъжки екземпляри се опитаха да изкривят мустакати уста, за да се присмеят на "женската проза", но се задавиха.
800 години и две десетилетия отгоре нашите посестрими трупаха сила в своето безмълвие. В началото на 70-те чудодейната поява на Петрушевска нанесе десантен удар. Мъжката проза не го усети веднага: първият сеизмичен трус бе усетен в театъра. И театърът изпадна в паника. Паника такава, каквато предизвика Чехов в началото на века. Театърът не знаеше как да поставя това тревожно бърборене, вкарано в кристалната решетка на желязната драматургия; не можеше да хване ритъма на нарастващата вибрация; зад купчината човешки карантии не видя чистотата на рисунъка. Заточиха Петрушевска в ъндърграунда, откъдето тя след двайсетина години излезе като мощен прозаик с плашещия диапазон на Има Сумак (ако някой помни тези космически сигнали).
Людмила Петрушевска подлежи на астрономическа оценка - като планета. Като Слънчевата система. Нейният космос създава свои светове, които се развиват не толкова по литературните, колкото по природните закони. Това е, съгласно диалектиката, спираловидното развитие: с всеки кръг на спиралата писателят се озовава в по-висока и качествено различна точка.
Новата й книга с мистична проза "Бях там" ("Я там была") включва и стари разкази от цикъла "Градините на другите възможности", но това е друга, нова Петрушевска, наистина преминала чертата и затова вече не толкова съчиняваща, колкото фиксираща. Усложнявайки се, тя някак магически става все по-проста. По-проста и по-млада. По-млада и по-силна. Това е свойство на гения. Разпукваща от неистовия си дар, тя цъфти непрекъснато и на всеки кръг от спиралата дава нови жанрове, сякаш нови филизи.
Като ползва достъпни вещества - червена мед, калай, живак и пепел от феникс, алхимикът получава своя философски камък. Своята поема ("курортен дневник") "Карамзин". Своите "Диви животински приказки". Страшната готическа новела и абсурдна бурлеска, в които с цялата си щърбава уста цвили гаврещата се помийна яма...
Когато критиката изпада в епилепсия по повод "суперпрофесионалиста" Сорокин, това, честна дума, е някак неловко. Всички те, тези лидери на книгопродажбите, разбира се, са смешници - велики и професионални. Но всички те са като членове на мъжки клуб, които се грижат основно за членството си - във всички смисли на тази дума...
Людмила Петрушевска е абсолютно самотна, като маратонец. Но тъкмо в тази нейна "самота на бегача на дълги разстояния" като във фокус се събират и пречупват лъчите на съвременната "женска проза" - силна и разнообразна, обединена от едно скъпоценно качество: чувствеността.
Без да има мащабността, "извънгабаритността" на Петрушевска, която си пробиваше път към Божия свят мъчително и кърваво - много по-благополучно и затова сякаш по-рано, ставайки практически първа лястовица на женската литературна пролет, през 1983 година излетя от родовото си гнездо Татяна Толстая. Лек беше полетът й, лек и свеж. Въздушният поток на нейните пронизителни и точни разкази я издигна веднага високо-високо (прочее не чак толкова, че да се задуши в разредените слоеве) - наравно с най-добрите (мъжки) майстори на жанра: Казаков, Шукшин, младия Пиецух, младия Валерий Попов и пак младия Попов, но Евгений.
Най-добрият от всички - Довлатов - тогава почти не познавахме, той вече двайсетина години пишеше своите шедьоври изключително за "чекмеджето" си, по това време вече пет от тях - в емиграция. Така че Татяна издържаше на всякакви сравнения. И пак, въпреки поговорката, тя сама направи пролетта. Следейки как чисто и артистично шлифованите й крилца рисуват в синьото небе, публиката аплодираше "новата женска проза".
Толстая, извънредно приличаща на дядо си в лакомията и светскостта, беше пълна противоположност на Петрушевска, която, колкото и да е странно, също приличаше на дядо си, разделил трагичната съдба на мнозина руски мислители. Времето при едната винаги е през деня, по пладне, при това курортистко пладне, което искри с лукавата игра на светлосенките и с ослепителните извивки на реката. При другата времето е нощ. Бездънна, опасна, самотна. Но именно полюсите затварят трептящ кръг. В рамките на тези полюси се кондензира полето на напрегнатото женско слово, осигурено със зрелост на чувството.
Именно това ме кара да мъкна от пазара Улицка и Рубина, например. А не, да речем, Сорокин, не Шишкин и не някакъв идиотски Баян Ширянов (не цялото това звездно братство, което буквално възприема апетитната теза на същия този Сорокин: "темата за иглата е била, е и ще бъде главна в съветската литература". А също така темите за физиологичните отделяния, еднополовия секс и прочие гадости).
"А, за това ли става дума!" Не, не съм феминистка. Тъкмо феминистките не могат да търпят писателите и изобщо жените, които култивират дадените им от природата различия от мъжете. Веднъж ме пуснаха срещу осем люти лелки в пряко предаване - невинна полемика, игри момински. Искайки да избягна разправията, аз, така ми се струваше, вкарах дискусията в научни рамки. Разположих си цитатчетата и започнах да се правя на важна, като говорих за теорията на Карен Хорни - ученичка и опонентка на Фройд. Теорията горе-долу е такава: През ранното си детство, като откриват у момчетата онова, което на тях им липсва, момичетата започват да изпитват завист, чувство за ощетеност и т. н. Това горчиво детско откритие се запечатва в женската психика като комплекс, казано по-просто, за недовършеност.
Природата на безполовата идеология на феминизма (лелките изтръпнаха) не е нито политическа, нито социална. Тя е дълбоко физиологична. Избивате детската си досада по повод своята недоокомплектованост. Предаването мина без линчуване, но суматохата беше голяма...
В смутните години, когато Татяна Толстая се активизира до степен най-накрая да напише роман и да досъчини своя козов "Пис-пис" ("Кысь"), вече нищо не можеше да компрометира женския сборен отбор. С попътен вятър вече се носеше Людмила Улицка (едва ли забелязвайки гърчовете на половинчатата критика, за която традиционната руска проза е като трепетликов кол за вампира). Вече слезе на руския бряг Дина Рубина, разположила ароматната си стока: неудържимото забавление на Пурим, замесено с дълбоката скръб по своя народ; еврейската рулетка - невиждан фойерверк от смешни огньове, от които един винаги е смъртоносен...
Там е и Марина Москвина, лауреат на Андерсенова диплома и будистки поклонник, пробила разрисуваните черупки на детските книжки (не толкова Палечка, колкото Оле затвори очички), сърдечен гном-авантюрист, който пие чай от високопланински треви с ламите-отшелници. Тя се спусна от Тибет с чадърчето на палавите си фантазии, клатейки във въздуха протритите си до кръв пети, и наприказва такива едни очарователни безсмислици, че нищо друго не ми оставаше, освен да се гмурна в нейното "Боклукчийско кошче за елмазна сутра", и, задавяйки се от смях и сълзи, да извикам оттам: "Ангеле мой! Гений на безответната любов! Не го ли е страх немощното ти тяло да се търкаля по вятъра на такива рошави откровения?".
Моя приятелка, литераторка, всеки път ревниво си купува по някоя нова женска книжка и търси да намери има ли нещо лошо в нея. Сякаш се пробва дали и тя самата ще бъде конкурентоспособна. Извинителна слабост. Още повече, че приятелката ми след това най-сърдечно ми подарява поредната книжка, та и аз да мога да сравня и да се поизпъча.
И аз чета. Прочитам сборника разкази на София Купряшина "Щастие". И ме тресе от смелостта и освободеността, с която меси душата си това странно същество, без да се бои нито от калта, нито от безсмислицата. Да, персонажите обитават дъното, с което вече не можеш ни учуди. И се боцкат, и пикаят под себе си, и бият, когото сварят, и замерят с камъни любимите си кучета. Понятие нямам каква е там тази Соня, не знам нищо за нея. Но незнайно защо съм сигурна, че напише ли например: "Въргаляхме се върху повръщаното по протритите чаршафи", тя няма да сложи ментоловата си цигара в кокалено цигаре и няма да се усмихне мило и мъдро на ангелоподобното си отражение в огледалото. А наистина се въргаля, и наистина върху повръщаното. И умира от щастливо омерзение, което е невъзможно да се измисли, камо ли да се изчисли.
След това чета друга подарена книга - "Преминаването на сянката" от Ирина Полянска. Многослоен и строг роман за музиката и четирима слепци, за лутанията и лагерното детство, за семейната драма и отглеждането на собствената личност. Изтънчена симфонична проза, впечатляваща с богатството на хармония.
Слагам си на носа два чифта очила и през изкривеното гърло на една от сините си бутилки (които събирам специално за целта) насочвам върху тези две книжки лъч от старо китайско фенерче - изследвам молекулярната им структура. И откривам, че тези книжки са направени от едно вещество. Те са изваяни от лична болка. И тогава слагам двете книжки на пода - една до друга. Там, където са всичките. Всички онези, за които са сърдечните думи, издълбани по краищата на дървеното попукано панерче, останало от прабаба ми: "Когото обичам - него дарявам". Люся Улицка, Дина Рубина, Марина Москвина... Е, и Татяна Толстая, разбира се. Ранните й разкази. Няма начин...
И, разбира се, Саша. Най-странната от приятелките ми. Цял живот тя се катереше нагоре, където вече няма кислород, но го има онова, към което се стремеше размирната й душа: свобода. Саша Свиридова започна да пише за това в Москва, а го завърши в Ню Йорк. Нарича се "Вдох рыбы на горе". Рибата-Саша, непридирчива във връзките си, роди сякаш от само себе си, защото много й се искаше. Засне филм за Шаламов - защото много го обичаше. Отиде при Спилбърг да върши черната работа, когато той правеше епоса за Холокоста, защото много я болеше. Влюбваше се в когото си искаше: в мъже, в жени, в дърво. Замина за Америка, грабвайки и сина си, без пари и вещи. Защото там има свобода. "Веднъж поне рибата трябва да излезе на повърхността на водата и да поеме дълбоко дъх, да напълни мехура си с въздух, който ще й позволи да плува цял живот, без да потъва. Трябва да поеме онова, от което след това ще загине. Да разположи като плод в себе си образец от враждебната стихия. Като противовес на родната стихия, в която животът е гарантиран..."
Слагам я редом, малко встрани от Петрушевска и Нина Искренко. Защото тези авторки са прекрачили ръба. Между мъжкото и женското. Между поезията и прозата. Между стихиите. Между тукашното и нетукашното, познали са непознаваемото и са платили за това познание, като Нина, с живота си. Поела онова, от което загина...
Ще кажа нещо пошло, доколкото е общоизвестно. Мъжът е заложник на прогреса, жената пък е страж на стабилността. Мъжът получава огъня, а жената го поддържа. Мъжът конструира, жената ражда в мъки - от само себе си, като Саша. Е, и така нататък. Аз, ако си говорим открито, съм всеядна. Харесва ми и едното, и другото. И корпуса на самолета, и корема на бременната. И почукването на тебешира по дъската, сякаш кълвящ зърната на формулите, и сладкия мирис на млякото от гърдите на майките. И модела на ядрото, и плачещото бебе. И литературните игри на Пелевин, Липскеров, Акунин, Тучков, Рубинщайн, а понякога и тези на Сорокин - и живото тесто, което бабишкерките замесват от белтък и майчино мляко, от сладка сълза и менструална кръв, от солена пот и от обгорено крило.
Но живото, съгласете се, вдъхва все пак повече надежди. Струва ми се, че мъжете се заиграха с компютърните си игри, където само "голубое сало"* не е подложено на ентропия. Може би именно така е замислена (преди 800 на 800-тна степен години) мисията на жената: когато мъжът разруши всичко и изгори всички мостове, пощата и телеграфа, когато сведе речта към символи и надраска с лазер по празната дискета на небето "Точка RU", жената дълбоко си поема въздух и, прекръствайки се, връща на Словото неговия изначален смисъл и статут?
Саша Свиридова, според думите й, има в кръвта си излишък от кислород. Уж го изработвала от онова, което вдишва. "Слушай - предположил лекарят й, - ти да не си дърво?"

Ала Босарт
Наблюдател на Новая газета
От руски Никола Вандов

* Голубое сало е книга на Владимир Сорокин, за която днес писателят е подложен на съдебни преследвания по обвинение в порнография заради описан полов акт между Сталин и Хрушчов - Бел. ред.

Източник: http://www.online.bg/kultura/my_html/2239/dosto.htm

И още:

Anna in your head или за "женското писане" в Интернет

Ренета Божанкова

След времената, когато Интернет беше преди всичко технологична иновация, доминирана от мъжете и бе фрагмент от света на идеите, наричан „виртуална реалност“, настъпи период, когато той се превръща все повече в средство за комуникация и организация на всекидневието, една култура на „реалната виртуалност“, населявана в равна степен и от жените. Това присъствие и неговите изяви са отдавна обект за рефлексия и повод за самоутвърждаване на различни движения, определящи се като киборг-феминизъм, киберфеминизъм и технофеминизъм1, но вместо върху политически и идеологически аспекти, каквито всъщност доминират при тях, както и при предшестващия ги офлайнов феминизъм, ще концентрираме вниманието си върху спецификата на местата и имената на женското текстово онлайн присъствие. В редица случаи първоначалното предназначение на написаното е по-скоро прагматично, но впоследствие пишещият, а в нашия случай пишещата, опознава и други страни от акта на писане, превръщащ се в терапия, удоволствие, понякога амбиция. Така от създаване на онлайнови дневникови бележки се преминава към цели разкази, често отделяни в рубрики от типа „Истински истории“, към поддържане на собствен блог или сайт или към поетически опити от различен характер и ранг.

Предприеманото изследване се нуждае от някои дефинирания, между които са и намеренията при употребата на фраза като „женско писане“. Върху него, започвайки от ecriture feminen, през последните десетилетия е натрупано солидно теоретизиране, което предизвиква и смислени и не до там (но показателни) дискусии2 и високомерно-иронични коментари, но „женското писане“ може да се определи и по начина, който предлагат като поглед „отвътре“ няколко български авторки. Писателката Емилия Дворянова вижда разликата в „една по-особена, различна словесна „чувственост“ – а как се дефинира чувствеността? Литературата не е интелектуална игра – игра на „разумните“ и „абстрактно-духовни“ сили. Тя е и сетивност, живот... В този смисъл добрата литература винаги има „пол“3. Естествено, възможно е и друго мнение, изразено от още една съвременна българска писателка – Теодора Димова, която заявява: „Не мога да направя разлика между мъжкото и женското писане. То е добро или лошо и след това всичко останало.“4 На свой ред Виргиния Захариева заявява: „Така че женското писане е някаква собствена революция, глас за жената, пространство за жената. Когато една жена срещне силна аргументация срещу себе си, тя се принуждава да изгради един собствен свят, със свой език и изказ, за да се съхрани. Това правех аз - съхранявах се.“5

Независимо от разногласното определяне, включително и рамкирането на темите за маргиналното и другостта и легитимирането им чрез „женското писане“, ние все пак ще използваме фразата, но под „женско писане“ в Мрежата ще разбираме при анализа само онова, което по пряк начин се е изразило като такова и което можем да асоциираме с граматически род и име. Този подход може би е по-скоро статистически, но той е приемлив селекционен критерий при такъв огромен по обем материал, достъп до който предлага Мрежата в момента. По отношение на достъпа ще направим уточнението, че работим единствено с текстове, които са онлайн публикувани, не принадлежат към практиките на електронната поща, предполагаща конфиденциалност, и не се намират на страници, допускащи само регистрирани потребители.

Текстовете в Мрежата могат най-общо да се разделят на два типа – дигитализирани текстове, притежаващи преди електронната си и хартиена материалност, и текстове, които са създадени и съществуват само в глобалната Мрежа. Естествено, киберприродата на последните представлява основен интерес, т.е. определянето на спецификата им, която ги отличава от първата група и най-често се вижда в мултимедийността, интерактивността, избора на конкретни писмени жанрове – съответно киберпоезия или хипертекстов наратив, форми на нет-фолклора или дневникови записки в блог, но също и реплики и цели статии във форуми и блогове, както и възобновени в Мрежата писмовни практики като училищния лексикон. Един от фокусите на изследването е опитът да се отговори на въпроса, доколко този избор, тематическият диапазон и стиловите характеристики са зависими от принадлежността към женското писане. Изследователската хипотеза се основава на очакването, че играта с идентичности, обичайна за Интернет, ще се проявява особено осезаемо в избраните текстове, а ранната метафорика на доминираната от мъжете Мрежа – плаване, сърфиране, пътешествие, ще се е променила в дом и подреденост, обозначавайки така и следваща фаза в развитието на виртуалното пространство.

Формулировката на заглавието, в опит да се освободим от терминологизираността на „женско писане“, ни предлага алтернативите да проследим писането на жените и писането, предназначено за жени, както и срещупоставянето на женско писане само по себе си и метаверсията на писане относно женското писане, което е изключително обилно, многоезично и, както вече казахме, разполагащо се в оценъчни регистри от патетика до ирония. Тези разграничени аспекти ще се опитаме да проследим в тяхната представеност преди всичко в българския сегмент на Мрежата, която, даваме си сметка, наричаме от средата на деветдесетте години така (а не Интернет) не от пуристични съображения, а може би, за да я приближим, одомашним и дори родово да определим всеобхватното. Още една посока на разсъждения, вече извън заглавното моделиране, е женското писане за Мрежата, най-актуален пример за което в българската литература е романът на Албена Стамболова „Авантюра, за да мине времето“. Там Мрежата и общуването в нея са щрих мимоходом, Интернет персоналностите, които героите си създават, не са същността на тяхното срещане със света, а декорация, спорадично другореално проникване, което в роман отпреди 30 години например би било реализирано чрез видения, сънища или мечти. За читателите онлайн странстването на героите остава „казано“, а не „показано“, като така онова, което е глобално видимо, е останало едва полуоткрехнато – ще е нужно още време литературата да премине отвъд декларативното „Постоянно включен в интернет живот на показ. Всеки жест като на сцена! Многолюдна, анонимна и многоцветна зрителска зала.“6 Не възможността да се наблюдава, а тази да се участва, при това глобално-едновременно, прави Мрежата феномен. Естествено, мрежовото общуване и виртуално съществуване от години са обект на литературата, преди всичко фантастичната (по-точно тази на киберпънка), но това е друга тема, занимаваща се със взаимоотразяването на двете реалности – изходната и виртуалната, и ще я оставим извън обсега на този преглед.

Изследването на която и да е изява на словесните жанрове в Интернет предполага интерес и към една на пръв поглед латерална, но същностна тема – достъпът на жените до Мрежата и техно- и комуникационните компетентности за работа и живот в нея. Статистическите данни и социологическите анализи показват стремителна еволюция на женската компетентност и въвлеченост в Интернет комуникацията през последните няколко години в САЩ и в Европа, както и, разбира се, в някои части на Азия. Българската ситуация е аналогична или както отбелязва активно присъстващата в Мрежата Жюстин Томас: „Жените в интернет са наравно с мъжете. Статистиката показва, че у нас няма превес на никой от двата пола. Смятам, че съвременната жена в никое отношение не е по-назад от мъжа, и пледирам за пълна равнопоставеност на половете, без да изпадам във феминизъм.“7 Показателно е също така, че все по-рядко възникват въпроси, фокусирали ранните изследвания, относно последиците на възможната деперсонализация при комуникация с посредничеството на компютрите, която да анулира джендърните разлики, а по този начин и отвоюваните по-рано права и територии. Колко динамично се е развивала Мрежата през последното десетилетие можем да съдим и по изгубилите валидност твърдения, като това на Памела Такайоши от 1994 г.: „Само защото на жените е предложено „безопасно“ пространство, в което да говорят, не означава, че те биха знаели, как да го направят. (...) Моделите на интеракция, дълбоко залегнали в патриархалната система, не могат да бъдат подкопани просто чрез предлагане на достъп до нова медия.“8 От дистанцията на времето можем да репликираме, че новата медия забележимо промени принципите и стиловете на общуване (не е пресилено да кажем, че за това е имало готовност, създавана от еманципаторските движения на последните две столетия, а Мрежата е осигурила средството и средата), и именно „достъпът“ се оказа ключов, защото веднъж получен, той провокира разтварянето на ветрилото на женската активност, свобода, откритост и дори пределна откровеност.

На базата на значителен брой интердисциплинарни проучвания може да се твърди, че така нареченото „дигитално разделение“, представяно от различни аспекти – расов, географски, социален, образователен, вече няма един от ярко изразените си ранни варианти – полов. Публикациите по въпроса, включително и тези на Оксфордския институт за Интернет9, свидетелстват за постепенно преодоляване на джендърното неравенство в Мрежата, но акцентират върху възникващи нови разлики – по качество и продължителност на достъпа, по ефективност на търсенето, по спектър на онлайновите дейности, който при жените е значително по-широк и ориентиран към цялостното им всекидневие, а не към конкретни работни задачи.10 Всеки от тези параметри и най-вече последният, показва различия при мъжете и жените (проучванията са правени за Великобритания и САЩ, но се прибягва и до паралели с данни за Европа като цяло, които са с почти аналогични стойности), като тези различия влияят и върху избора на тип писмена изява и жанров избор. При жените, според тези проучвания, търсенето на информация и четенето се концентрират в тематично диференцирани зони – здраве, семейство, лични отношения, а писането - електронна кореспонденция с приятели и близки. Този тип изследвания не се занимават с иманентните характеристики на произвежданите текстове онлайн, но естествено регистрират частотността на номинирано като женско включване във форумите и блоговете. Киберпсихологията на свой ред анализира отношенията, познавателните нагласи, дори предпочитанията към използването на конкретни програми и приложения, като някои проучвания представят разлики преди всичко в детайлите на онлайн активността, а други дори стигат до заключение за отсъствие на джендърно обусловени различия. 11

Обилната библиография и собственото ни наблюдение над развитието на женското присъствие в Интернет може да послужи като още един аргумент на твърдението, че започнала с изключителна иновативна енергия, която се очакваше да се разпростре и върху принципите на структуриране на човешките общности в нея, Мрежата все повече поема в себе си офлайн живота, като едновременно се подчинява на неговите правила и стереотипи. Ресурсите, създавани от и предназначени за жени в Мрежата, в редица случаи позволяват да я мислим просто като проспериращ сегмент от медийната индустрия, подобен на офлайновите женски издания и справедливо предизвикващ още в първите години след появата си възражения12, но местата на персонална активност – лични страници, блогове, сайтове на неформални групи, форуми запазват творческия си характер.

Точно в тези уеббазирани пространства за писане намираме материала за нашето проучване, съсредоточавайки се върху видовете писане, върху жанровете, традиционни и нововъзникващи. Женското писане в Мрежата е определимо като жанрови характеристики, но дали е приемливо отнасянето му към литературата изобщо или по-скоро има само личен характер и комуникативна цел. Разграничението между произведение на словесното изкуство и утилитарни текстове е важен въпрос при определянето на първичния материал на изследване на писането в Интернет изобщо. Става дума за все по-отчетливо разграничаване между професионално писане и всекидневна, лична комуникация и едва на следващо място идва джендърното разграничение между видовете текстове. Заедно с това много от професионално пишещите (журналисти, писатели, учени, юристи, политици) поддържат и лични публично достъпни зони, където сменят жанровете и стиловете, без при това задължително да сменят и темите на своите текстове. В това отношение може би добър пример е блогът на Нели Огнянова, занимаваща се с една толкова важна за Мрежата тема като медийното право, но добавяща и лични нотки към професионалните коментари – „Всеки, който пише, понякога иска да си представи кой е неговият читател. Или, да не бъдем егоцентрични, кого е довял вятърът на търсачките.“ (http://nellyo.wordpress.com/category/uncategorized/)

В полезрението ни се намират няколко форуми, блогове и електронни списания, като сред тях ще назовем Az-jenata.com13, Аргонавт (http://argobg.info/forum/viewforum.php?f=54), но също tialoto.bg, rozali.com и др. Забележително е как местата в Мрежата получават имената на офлайновите си аналози и не е поради липса на фантазия или усилие и може би не единствено, за да е името разпознаваем знак, а поради умора от радикално новото и утопиите, една от които през 70-80-те изглежда да е Интернет, който обаче днес е все повече копие, или разширение на реалния свят, но не и негова алтернатива14, както изглеждаше дори само преди две-три години.

Темите на тези зони на предимно женско писане и интерес не се свеждат, но почти задължително включват тези блокове: актуално социалното, например отпуските по майчинство, отношенията с работодателите; женските образи; прочетеното; видяното; децата, всичко в обществото, което ги засяга, подпомага; грижата за природата, отговорността на днес живеещите; онлайн и офлайн животът – от отворения код до цензурата; поезия; линкове; приятели; женски четива. Женските зони в българската Мрежа са различни по характера си – електронни списания, електронни дневници и блогове, форуми, но интересно е как стоят нещата с литературните творби и литературните ресурси. Джендърно разделение в най-популярните литературни сайтове и електронни издания за литература не се наблюдава, от друга страна някои лични блогове и електронни списания включват ленти с поезия, например (http://relax.rozali.com/poezia.html) или образци на малка проза, но всъщност именно блоговете в момента са мястото за най-активно автопубликуване и коментиране, поради което ще се спрем по-подробно върху тях.

През последните няколко години бе натрупан не само обемен емпиричен материал, свързан с новата онлайнова форма на блоговете, но и множество изследвания с различен фокус15, включително и женските изяви в този тип писане и онлайново присъствие и разпознаваемостта им. В новите дискурсивни пространства играем нови роли, деперсонализацията е заменена с, ако си позволим словотворене, реперсонализация, при която всъщност се създава нова личностна отграниченост понякога и с различна джендърна определеност, а понякога една реална личност излъчва и поддържа цял сноп от идентичности. Те на свой ред са патрони на различни онлайнови текстови практики – и на няколко блога. Интерес за изследване като нашето представляват преди всичко риторичните и наративни характеристики на тези текстове и в допълнение начините за определяне на пола на автора - име, аватар, конкретни фрази и детайли в текстовете на блога, докато значителна част от изследвания на Мрежата са насочени към други аспекти, представляващи предмет за други научни области – психология, социология, технологични характеристики и техните потребителски избори, предпочитания, пазарни позиции и т.н. Блогването несъмнено е социална дейност и макар то по-скоро да ни занимава като творческа активност, не можем да пренебрегнем такива важни за преценяване на въздействието на написаното наблюдения на анализатори като тези, че филтърен тип блогове се поддържат предимно от мъже, докато личните дневникови блогове са предпочитани от жените, че женските блогове имат по-нисък рейтинг поради по-частните теми, които разглеждат и като следствие, че комерсиализацията на блоговете, които продават рекламно пространство, води до ново неравенство между блогърите и блогърките, първите са с по-висок рейтинг и съответно пазарна позиция, което означава като следствие и влияние, и ново четене и включване в класации и блогролове.

Разходките из българската блогосфера показват, че женското присъствие се идентифицира без усилие, блогърките засягат конкретен спектър от теми, визиращи всекидневието (преди всичко личното) и дори да се обърнат към по-генерални теми, написаното е емоционално и субективно маркирано. Наблюдението на актуалната блого-практика показва, че ясно се обозначава тенденцията за разграничение между текстови и мултимедийни блогове, като именно първият тип представлява за нас обект на внимание. Сред активно пишещите (и четените) е авторът/авторката, чиито постове текат под име Anna in your head:). В случая несъмнено пише изкушен от думите човек, който признава в един спор за литературните вкусове: „5 години в университета ме учиха да съм хирург с литературата и безстрашно да отварям черепа й с голи ръце. Успяха да ме повредят, за съжъление.“(sic!) И на следващата сутрин се извинява за печатната грешка. Anna (http://annainyourbox.blogspot.com/) публикува в блога си впечатляващи миниатюри, а не лични постове, тя пише за дните и нощите на динамично живеещата и работеща градска жена, независимо дали тази персоналност принадлежи на реалната личност), и рубриките – „етикетчета“ биха могли да са разделите на добра книга с проза, но едновременно (или може би междувременно) можем да ги приемем и като етикиране на конкретни джендърни и поколенчески предпочитания: Мило дневниче... (63); Daydreaming (45); Schizophonic (44); Диалози (36); Песни за сватби и погребения (9); Бански на лалета (7); Blondie (6); За четене (6); Избрани sms-и (4); Опознаването (2); Салфетки и листчета (2). Написано представя спомена за детство на границата на времената, което обаче нехае и събира салфетки и цветни листчета, за началото на 90-те с несигурни вечери и спрейове в ученическите чанти, но също и днешните актуални клубове в София и смяната на сезоните и непостоянството на пейзажа. Струва си да се види и как онлайн общността реагира на нейните поствани ден след ден текстове, което при взаимното оглеждане на блоговете не представлява проблем. Ще приведем няколко блогърски реплики по повод Anna in your head:) засичащи се и нашата проблематика за спецификата на женското писане в Интернет:

gregory казва: вторник, октомври 23, 2007 в 12:21

Тая Анна ви помъти главите бе, хора. ОК - думите са наредени като мъниста, но отзад прозира класическа женска чувствителност. И само мъже коментират там, ако забелязваш:) Интересно какво мислят жените за блога и:)

Ani казва: вторник, октомври 23, 2007 в 13:17

Преди около месец от Йовко попаднах на блога на Анна.
Харесва ми. Непрекъснато я чета, понякога ми се ще да коментирам, но аз по принцип повече чета, отколкото коментирам, а и в блогър ми е някак глуповато-опосредствано.
Но Анна е страхотна жена - и мисли, и пише интересно. Разказва миниатюрни шедьоври.

Ето ви женско мнение.

asktisho казва: вторник, октомври 23, 2007 в 19:22

Да, женските блогове, които стават за четене, действително са малко. Не знам защо се получава така. Уж жените са по-многоословни, а май всъщност няма какво толкова да кажат. (...) Типичното женско непостоянство се изразява и в блогването. Риданията и екзистенциалните кризи на блогърките спират и започват ненадейно, без някаква особена причина, точно както са се появили. На пръв поглед. На втори, жените са интересни именно защото са толкова различни. Аз обичам да се ровя в неподредения хаос на тяхната емоционалност. Никога няма да ги разбера, но и никога няма да спра да се интересувам от тяхната тиха лудост. Защото са различни.

Казаното до тук (както и цитираното) всъщност е изтъкано от опити за дефиниране, от уговорки, маркирани посоки, случайни наблюдения, то категорично не цели обхващане и анализиране, а поставяне на въпроси. Познаването на динамиката и тенденции на развитие на глобалната нова медия, както и на спецификата на ресурсите в нея обаче ни дават основание да кажем, че благодарение именно на свободата на писане и изравнения достъп за първи път в историята на човечеството милиони женски гласове имат възможност да се въплътят в писмено слово във виртуална среда, да достигнат до други многоезични милиони и да демонстрират цялото необгледно многообразие на женския свят – от утопичната идеология на Дона Харауей, изразена в нейния феминистки Кибер Манифест, до женските електронни списания, от типа на http://www.pudriera.com/ , наричащи себе си „най-дамското списание в мрежата“ и до постовете на незнайна блогерка, нарекла себе си one_girl, или белите букви на черен фон на друга (вероятно професионалист с име), предизвикващи ни да следим серийния филм на живота, наричана още Anna in your head.



P.S. Понякога литературни критици и академични хора се оплакват, че компютрите и Интернет са отблъснали читателите от литературата, но можем да възразим, че литературата, каквато я познавахме от миналите векове, вече се е модифицирала в две полярни версии – фикция, реализирана в жанровата литература, с флагмани като фантастиката или фентъзито, от една страна, и „истинските“ истории – печатни и онлайнови текстове, повлияни от реалити-форматите на медийните изкуства, между които остават с все по-стесняваща се аудитория жизнеподобните текстове на високата литература. Изучаването на образци на онлайнове текстове убеждава не само в правотата на констатацията, но и дава убедителни доказателства за наличието например в масивите от постове в блоговете на записи, които могат (и го правят) да спорят за вниманието на читателите с номинирани и награждавани романи и разкази на професионални писатели, превъзхождайки ги по стил, убедителност, въздействие и въвличане за следващо писане и онлайн и офлайн действие, което при постоянно усъвършенстващия се софтуер е изключително лесно. Въвличане е точна дума, защото това е, което се случва с трудно изброими реални човешки светове, които чрез писането в Мрежата, а вече и чрез добавянето на статични и динамични (при това в реално време) следи от съществуването си, стават част от виртуалната реалност. Това, което постигат новите форми на словесно фиксиране, някога наричано литература, е геометричната прогресия на пишещи в мрежата, на творци и сътворци, говорещи от свое име, ненуждаещи се от представител и посредник, за да изразят себе си и своя свят. Бил той мъжки или женски...





1 Вж.: Haraway, Donna. A Cyborg Manifesto: Science, Technology, and Socialist-Feminism in the Late Twentieth Century. - Simians, Cyborgs and Women: The Reinvention of Nature New York; Routledge, 1991 - http://www.stanford.edu/dept/HPS/Haraway/CyborgManifesto.html;

Wajcman, Judy. TechnoFeminism. Polity, Cambridge, 2004.

2 Интересен пример е дебатът за „женското писане“ в „Кон-текст. Форум за литература и нейните контексти“, започнал в началото на 2006 г. с цитати от Юлия Кръстева и Елен Сиксу и стигнал в края на 2007 г. до въпроси като „Кой трябва да готви“.( http://www.con-text.org/forum/index.php?PHPSESSID=fafad02410a59abe6321ab8a433ee6cc&topic=453.0)

3 Литературен форум, бр. 8 (449), 27.02. - 5.03.2001 г.

4 Теодора Димова: Ще изгоним следващия Христос. Стандарт, 2 юли 2005 г.

5 90-те. Версии. Женското писане. – Литературен вестник, бр. 32, 10. 10. 2007.

6 Стамболова, Албена. Авантюра, за да мине времето. Обсидиан, С., 2007, с.62.

7 Велинова, Х. Жюстин Томс: „В интернет няма превес на нито един от двата пола“ - в. „Компютри“, 11 Април 2007 г.

8 Takayoshi, Pamela. Building New Networks From the Old: Women’s Experiences with Electronic Communications. – Computers and Composition. 1994, 11, р. 32.

9 Liff, S., A. Shepherd. An evolving gender digital divide? – Internet Issue Brief, 2004, July, No 2. Авторите посочват за Великобритания следните актуални тогава данни за Интернет потребителите – 64% от мъжете и 55 % от жените (с. 5).

10 Thayer, Stacy E., Sukanya Ray. Online Communication Preferences Across Age, Gender and Duration of Interenet Use. CyberPsychology & Behavior. Vol. 9, Nr 4, 2006, p. 433.

Вж. също: Wasserman, Ira M., Marie Richmond-Abbott (2005). Gender and the Internet: Causes of Variation in Access, Level, and Scope of Use* Social Science Quarterly 86 (1), 252–270; Ono, H., Zavodny, M. Gender and the Internet. - Social Science Quarterly, Vol. 84, Issue 1, March 2003, 111-121.

11 Shaw, Lindsay H., Larry M. Gant. Users Divided? Exploring the Gender Gap in Internet Use. CyberPsychology & Behavior. 2002, 5(6): 517-527.

12 „Въпросът, който предизвиква гнева ми, е „защо“. Защо през 2001 година, след десетилетия феминизъм, неизброими книги, статии, съдебни процеси и маршове, хората – и много от тях жени – изливат милиони в сайтове, които обиждат интелигентността на пола ми и ни представят като глупачки? Във време, когато жените съставляват 50,4 % от онлайн населението и са тези, които вземат решенията за домашните разходи, не могат ли тези хора да помислят за нещо по-добро, което да предложат на жените? По-добро от старомодния боклук, който се намираше на „женските страници“ във всекидневниците: хороскопи, мода, рецепти и съвети за нещастно влюбените.“ (Genusa, Angela. (May 1, 2001). Go Ahead, Insult My Intelligence. CIO Magazine. Retrieved May 29, 2001, from<http://www.sciencedirect.com/science?_ob=RedirectURL&_method=externObjLink&_locator=url&_cdi=6537&_plusSign=%2B&_targetURL=http%253A%252F%252Fwww.cio.com%252Farchive%252F050101%252Freality.html)

13 „Това е Женската блогосфера на www.Az-Jenata.com - електронно списание за модерната жена. Всички включени в този кръг блогове са на активни български жени, които желаят да споделят впечатляващото ги“. (http://blogosfera.az-jenata.com/)

14 Би било възможно да се формулира и аргументира твърдението, че в момента Интернет поддържа две виртуални реалности – едната на киберкултурата и другата – на новата медия – нещо повече, между тях има тиха конкуренция, както и зони на засичане, но най-важното е, че територията засега е достатъчна и за двете. Инвазията обаче на втората (такава и по време, но дали – по влияние и перспективи) води до пренареждане на виртуалния свят, което малко вероятно е в бъдеще да протече без конфликти с пионерите на киберпространството. Впрочем, в човешката история винаги е било така и феноменът на Мрежата не прави изключение – първи са мечтателите и откривателите, после идват търговците.

15 Quiggin, John. Blogs, wikis and creative innovation. – International Journal of Cultural Studies, 2006, 9 (4).

Miller, Carolyn R. Dawn Shepherd. Blogging as Social Action: A Genre Analysis of the Weblog. - http://blog.lib.umn.edu/blogosphere/blogging_as_social_action_a_genre_analysis_of_the_weblog.html

Huffaker, David A. Sandra L. Calver. Gender, Identity, and Language Use in Teenage Blogs. - Journal of Computer-Mediated Communication, 2005, 10 (2).

Pedersen, Sarah Caroline Macafee. Gender Differences in British Blogging. - Journal of Computer-Mediated Communication, 2007, 12 (4).

:)

Източник "Литературен вестник"
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: marteniza
Категория: История
Прочетен: 982363
Постинги: 206
Коментари: 603
Гласове: 1031
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031