ЖИВОТВОРНИЯТ ПОЯС НА ПЛАНЕТАТА

„С нашето появяване континентите бързо обедняват!"

Хемингуей -  „Зелените хълмове на Африка"

Великанът Антей бил смятан за непобедим, понеже черпел сили от майка си — Земята, като я докосвал. Днес сме поизгубили директната връзка с природата, затова все по-често се налага да разтълкуваме пост фактум недвусмислените й предупреждения.

Метафоричното послание на мита ни връща към корените, далеч от суетата и отровения въздух, от замърсените води и урбанистичния стрес.

Ако Антей беше наш съвременник, той навярно щеше да потърси изгубената си мощ   в една от дванайсетте /според някой източници 15 до 20/ страни, характеризирани като „райони с мега биологично разнообразие”.

Голямата пъстрота на живия природен свят /гени, видове, екосистеми/ се наблюдава най-вече в горещите и влажни области. Не случайно Индия се смята за първенец в това отношение. Пет от останалите страни  - Бразилия, Колумбия, Еквадор, Перу и Мексико -  попадат в екваториалния пояс на Американския континент. Там сезоните се разгръщат не във времето, а в пространството /лято на морското равнище и зима в Андите/; целогодишният живот под открито небе е рутина; гърлата на вулканите тънат в сняг, а Хумболтовото течение поддържа живота на пингвините чак до Галапагоските острови; пустините са  по-сухи от Сахара; при 80% влажност на въздуха с месеци не пада дъжд, но падне ли, свличат се кални лавини. Свят на изобилие, смърт и контрасти, примамлив и безмилостен като хищно цвете. Само два примера са достатъчни за размаха на природата  - в еквадорските тропически гори виреят 15.000 различни растителни видове, а Мезоамерика „побира” 8% от биоразнообразието на живия свят върху 0.5% от световната суша. Поради това, че Южна Америка е сравнително слабо населена, особено в планинските райони и по поречието на река Амазонка, и главно поради доскорошната изостаналост в икономическото развитие на повечето от страните, първичните ландшафти са се запазили на много места в девствения си вид, флората и фауната на континента са пострадали в по-незначителна степен. Никоя друга част от земното кълбо няма толкова голямо значение за доброто здраве на планетата, както дузината  животворящи зони, за които ще говорим тук. Макар Земята да ни подсказва и още - че отделните клетки на отслабналия й организъм са взаимно свързани, че всяко човешко безразсдъство - било то в Европа, или на полюсите, забива нови пирончета в кръста на многострадалната ни  планета.

Към мега биоразнообразните държави принадлежат също Мадагаскар, Демократична Република Конго /бивш Заир/, Австралия, Китай, Индонезия и Малайзия. Някои изследователи, специализирани комисии в ООН и международни екологични организации прибавят също Южна Африка, Венецуела /там само орхидеите имат повече от 800 разновидности/, Нигерия, Танзания... В тези райони има гигантско разнообразие от растителни и животински видове, включително извънредно редки екземпляри. Например рибата латимерия — „най-голямото зоологическо откритие на XX в.". От тази риба са били уловени досега само петнадесетина екземпляра, и то все по източното африканско крайбрежие. Южноамериканската анаконда, най-голямата измежду всички познати змии, също е едно от редките животни в света, населяващо  „горещия мегабиологичен район” на Латинска Америка. Въпреки няколкото специални експедиции, организирани за лов на анаконди, малко зоопаркове или природонаучни музеи могат да се похвалят с това, че притежават жива змия, или музеен експонат от анаконда. Много бозайници и птици също се срещат извънредно рядко. Такива са например южноамериканският сънливец и гигантският мравояд — животни, наблюдавани съвсем рядко в природата. Никой зоопарк в света не може да се похвали, че е държал зад телените мрежи на своите волиери например кокилоногата врана гборконди.

Тревогата на природозащитниците, обаче, е предизвикана не толкова от малкия брой на редките поначало растителни и животински видове, колкото от изчезването на многобройни някога животни и растения, чийто ареал непрекъснато се стеснява, а числеността им  катастрофално намалява.

Камбани за опазването на ранимата биосфера се бият отдавна.

Учредителното събрание на Международния съюз за защита на природата и природните ресурси /МСЗППР/ е на 5 октомври 1948 г. във Фонтенебло край Париж. Сега в него членуват 35 държави, 291 национални организации за защита на природата от много страни, както и 18 международни асоциации.

На 11 септември /по ирония на съдбата/, но през 1961 г., е официално основан и Световен фонд за дива природа /СФДП/ - благотворителна организация, разположена в Швейцария. Фондациите и асоциациите са стотици, но МСЗППР и СФДП са сред най-авторитетните.

Според публикуваната официална версия за историята на СФДП, през 1960 година сър Джулиън Хъксли, известен британски биолог и първи директор на ЮНЕСКО, посещава Източна Африка, за да посъветва организацията на ООН за култура, как да опазва биоразнообразието в района. При завръщането си в Лондон, той пише няколко статии за вестник „Обзървър”, в които предупреждава британското общество, че скоростта, с която се разрушават екологични ниши и се изтребват животни е толкова висока, че в следващите 20 години ще изчезне напълно по-голямата част от дивата природа на Източна Африка. Бизнесменът Виктор Столън прочита статиите и предлага подкрепата си, за да се наберат средства за разрешаването на проблема.

Само от 1985 г. насам Световният фонд е инвестирал над 1,165 милиарда долара в повече от 11 хиляди проекта в 130 държави. Всичко това е част от кампанията да се спре нарастващото влошаване на биосферата на планетата и да се помогне на човека да живее в хармония с природата - единственото устойчиво развитие в далечна перспектива.

Направено е доста, макар че, да се издават еже/него/дници, или да се подписват документи все още не означава да се разрешават проблемите. Сключени са и се поддържат конвенции, забраняващи търговията с изделия, изработени от кожи, пера и рога на редки животни; подписани са споразумения, забраняващи изсичането на горите, замърсяването на водоизточниците и на световния океан, преследването и избиването на животни, застрашени от изчезване /гренландския и други видове китове, да речем/. Разработват се редица мерки за опазване на редките видове - тюлени, морски лъвове, морски костенурки, бели мечки. Международният съюз за защита на природата и природите ресурси, съвместно с ЮНЕСКО и Световния фонд за дива природа, издирва и съставя списък на изчезващите животни на планетата. Повечето от тях населяват мегаразнообразните райони, поради простата причина, че там флората и фауната са най-многобройни, включително редките видове. Всички са чували за „Червената книга", резултат от работата на тези организации. Тя описва най-крехката част от мегаразнообразния биологичен свят. Страниците й включват над 600 представители на световната фауна – редки и изчезващи животни, със сведения за предишния и сегашния ареал на вида.  В международната Червена книга са включени и около 20 хиляди растения, които са пред прага на изчезване. Под защита са  много от тях, като лотоса, женшена, орхидеите /някои подвидове/, водната лилия, кактусите, еделвайса, виреещите в Борнео рафлезия арнолди (Rafflesia Arnoldi, растението с най-големите цветове в света-над 100 см. широки и тежащи над 12кг.), хищните растения непентес - хранещи се с насекоми, а някои като Nepentes Rajah и Nepentes Rafflesiana изяждащи и дребни птици.

Разбира се, има растения и животни, които винаги и изобщо са били редки, т. е. разпространението им всякога е било ограничено, а броят им - извънредно малък; или поне малко от тях са описвани, откъсвани, наблюдавани, убивани или залавяни живи от най-дълбока древност. Например акулата ринодон  — от нея досега са убити само няколко екземпляра.

По-тревожно е положението с животните, чиито популации непрекъснаето намаляват.  
Между бозайниците в Южна Америка на по-усилено преследване са били подложени високоспециализираните безгърби камили— хуанакото и викунята (вигон). До откриването на Новия свят, по високите склонове на Андите, на сегашната територия на Боливия, Перу, Чили и Аржентина, чинчилата се срещала в милиони екземпляри. Индианците високо ценели кожата на това животно, но макар и да го преследвали, не могли да окажат пагубно влияние върху неговата численост. Испанските конквистадори първи донесли в Европа обработени кожи от чинчила, където те получили най-висока оценка. В резултат на голямото им търсене и скъпо заплащане, скоро започнало хищническото изтребване на чинчилата. Сега това ценно животно се е запазило на свобода само в някои северни области на Аржентина и в областта Сахама в Боливия, в съвсем минимални количества. Навсякъде другаде то е напълно изчезнало.

Африка безспорно е най-богатият континент по отношение на животните, докато Индия, Индонезия, Малайзия и страните от Южна Америка държат палмата на първенството по отношение на флората. Въпреки мегаразнообразието, днес фауната на африканския континент е значително обедняла, а много ценни видове са напълно изчезнали - берберският лъв от Атласките земи, най-красивият и най-едрият представител на лъвовете; капският лъв, квагата, зебрата на Бърчел, синята конска антилопа, червената газела, крайбрежната и планинската горили, окапи - своеобразната горска жирафа, слонът-джудже Адо и водният слон-джудже, който е по-дребен от слона Адо и се отличава с привързаността си към водоемите.
Черният двурог носорог също е вече рядко животно в Африка, но още по-рядък от него е суданският бял носорог, или белият носорог на Котон.
В резултат на безпощадното преследване на хипопотама, числеността на водния гигант е намаляла извънредно много в последно време. Още по-рядък и на изчезване е либерийският хипопотам-джудже.
Редки са станали и много видове зебри, особено планинската зебра, както и някои антилопи, като например блатната антилопа ситатунга, пъстрата антилопа от рода бонтбок и белочелата антилопа бубал.

Независимо че се намират в райони на ботаническо и зоо мегаразнообразие, китайската мечка голяма панда, новозеландските киви и хатерия, тасманийският дявол, и много други видове са пред изчезване. Особено многобройни са б о з а й н и ц и т е, осъдени да станат „изкопаеми на утрешния ден", ако културното човечество не предприеме енергични мерки за тяхната защита. Въпреки тревожните тенденции, голяма част от фауната на Азия и на Малайския архипелаг се е запазила в сравнително добро състояние,. Това се обяснява преди всичко с обстоятелството, че в много страни на Азия селското стопанство е съвсем слабо развито; джунглата, която покрива значителни райони в южната част на Азия и островите на Малайския архипелаг, осигурява надеждно укритие за голям брой животни. Не е без значение и това, че сред много от азиатските народи, главно по религиозни съображения, съществува известен култ към проявленията на живота във всичките му форми. Индийският лъв и гепардъта - най-бързото четириного животно в света – са сред най-редките животни в мегаразнообразните Китай и Индия. Голямата панда, наречена още бамбукова или пъстра мечка, е едно от най-редките бозайници не само на азиатската фауна, но и изобщо в света. Индийският панцерен носорог, суматренският двурог носорог
и особено малкият, или явански еднорог носорог са също на изчезване. От малайския гаур, наречен още бик на джунглата, са останали само няколко десетки екземпляра. Бикът на Сувел, бантенгът, конят на Пржевалски, бялата антилопа орикс, дивата двугърба камила, якът също са вече редки животни и се намират само в най биоразнообразните райони на Азия.

Австралия е друга мегабиодиверсифицирана държава, изпитала негативното влияние на цивилизацията  върху уникалната, високо специализирана местна флора и фауна. Конкуренцията със стихийно размножилия се заек-подземник, който унищожавал останалата част от естествените пасища, оказала своето влияние за изтикването на по-слабо конкурентните марсупиални тревопасни. Не малък дял за унищожаването на местната континентална фауна се пада и на пренесените от заселниците хищни бозайници: лисици (за борба срещу зайците), домашни кучета и котки, част от които впоследствие подивели. Тасманииският, или торбест дявол, в миналото е бил широко разпространен из цяла Австралия, но преследван главно заради щетите, които нанасял на домашните птици и овцете, отдавна вече е изтребен напълно на континента. Все пак, той сега се среща на о-в Тасмания, където е поставен под абсолютна закрила.
Пострадали са и тревопасните торбести бозайници на Австралия — преди всичко различните видове кенгура, както и дребните видове — валаби. Намалели са много и коалата (торбеста мечка), бандикутите (торбести язовци), торбестите плъхове и много други.

Европа е една от най-рано заселените и превзети от индустрията земни територии; в резултат на това, тя има характеристиките на  боледуващ континент. Едва през последните двайсетина години начинът на мислене тук се промени и сега в Дунав и Елба може да се лови риба; в немския магазин ви гледат с презрение, ако пожелаете да отнесете покупките си в найлонова, а не в рециклирана хартиена торбичка; отпадъците се изхвърлят разделно, бензинът е безоловен.  
Но има невъзвратими загуби – изтребен е напълно европейския лъв, намалели са извънредно много вълкът, мечката, рисът др. Пострадали са европейските копитни бозайници, такива като зубъра, алпийския козирог, дивата коза и др. Орнитофауната е в окаяно състояние – намалели са драстично едрите дневни и нощни грабливи птици, както и много представители на ловната фауна. Повече от ясно е защо европейският контитент по никакъв начин не се вписва в жизненото многообразие на пищните „девствени” райони. Преклонението към природата като че ли бе останало съвсем до скоро само в митологизиращото съзнание на цивилизаторите. Зачестилите природни бедствия, алергии, катаклизми са на път да променят парадигмата.

Организациите за опазване на природната среда днес работят в едно и също направление, независимо дали спадат към по-умерените – правителства и междуправителствени комисии, частни и смесени фондации и бизнес дружества, Приятели на земята, Флора енд Фауна Интернешънъл, Ботаникал Гардънс Интернешънъл  итн. итн. - или принадлежат към екстремистките като Грийн пийс. Основните теми са промените в климата, горите, сладководните басейни, океаните и бреговете, растителните и животинските видове и токсичните вещества. Природната среда, дето не ни е екстериорно-околна, защото във всяко отношение зависим съдбовно от нея. Третираните проблеми - замърсяването, глобалното затопляне, изсичането на тропическите гори, унищожаването на хабитати, бракониерството и още стотици теми, гледани от различна перспектива – географска, юридическа, зоо-ботаническа, организационно- финансова итн. Основна цел на природозащитниците е да се умножат съкровищата, съхранявани в „разхвърляните” по снагата на космическия ни дом естествени резервати, да се  опазят районите с мегабиологично разнообразие, да се укрепи животът под слънцето и звездите, тук и сега.

Поясът от мегабиоразнообразни  „горещи точки”, парчета, държави, области, опасващ земното кълбо, е изработен сякаш в гигантско ателие за пачуърк*. В продължение на милиони години, природните стихии са се трудили, за да съшият уникално и животворно наметало–освежител за планетата. Днес то действа като вълшебния пояс на бог Тор**, увеличавайки двойно способността ни за оцеляване. От нас зависи да не разкъсаме, а да съхраним нежната като алвеолни нишки материя.

-----------------------

*Пачуърка е техника при която се съшиват едно за друго в определена последователност парчета плат, или текст. Във втория случай се казва, "статията подготви..." Техниката е следната- подбирате различни или еднакви по големина платчета, във всевъзможни форми и ги съшивате едно с друго, така че да се получи достатъчно дълго и широко парче.Пачуърка е бил измислен в Америка, когато е било забранено на тогавашното население (нали са били основно в началото потомци на изгонени от Англия "престъпници" - инакомислещите пуритани, а пък и съвсем истински нарушители на закона) да тъкат и да произвеждат платове. Всички платове са били внасяни от Англия и били скъпи. Това е принудило жените да събират всички парченца, колкото и да са малки за да бъдат използвани пак, и пак, и пак...

**Тор бог на гърмотевиците в скандинавската митология, син на върховния бог Один и на богинята на земята Йорд. Тор притежавал вълшебен пояс, който увеличавал двойно силата му.