Африка има фотогенично лице /Картини от Третия сън*/

                                                 На моето южно момиче, на моето южно момче. Лина и Росен, благодаря ви за приятелството!  :)))

      Природата е сътворила човека от суета - за да има кой да я съзерцава и осмисля; а пътешествениците са богоизбраните измежду всички хора за тази цел! Те са галеници на съдбата - очите им не само запечатват гледките като фотографска плака. Скиталците са „потърпевши” - участват, съпреживяват. Всичките им сетива са впрегнати да носят възприятия,  стимули за вътрешния взор. Претопени в работилницата на душата, избродените дестинации имат спицифична индивидуалност – хибрид между видимо и невидимо, между интимно и надличностно. Затова портретът на една страна никога не може да бъде двуизмерен, или възпроизводим под индиго.

За мен Южна Африка има фотогенично лице - гальовно лятно слънце и поносим хлад през зимните месеци, жирафи и зебри с уникални шарки, стада от слонове, антилопи, бикове, леопарди и лъвове под сенките на Крюгерпарк, тюлени и пингвини край най-южната континентална суша, нахални щрауси и маймуни по пътя към нос Добра Надежда; живот на открито, сред простора на буша, пред спиращите дъха гледки на Годсуиндоу /Прозореца на бога/ и Дракънсберг. Зрелищен екологичен спектакъл, разгърнат под Южния кръст.

В една фраза от „Философия на историята”, която днес със сигурност би го накарала да се чувства неуютно, Хегел пише, че Африка "не е историческа част от света...Това, което собствено разбираме под Африка, е неисторическият, неразвитият Дух, все още потопен в състоянието на чиста природа.”

Немският философ би се почувствал неудобно, защото освен пещерните рисунки, мега разнообразната флора и фауна, Южна Африка днес е и гостуващата изложба на Пикасо, и картините на Марлене Дюмас и първият турист в космоса; Южна Африка е желязо, злато и скъпоценни камъни, но и нобелови лауреати за мир и литература – Туту, Мандела, Гордимър, Кутси; а също джобургски миньорски сленг, гузни африканерски съвести; тя е още Шарлийз в ролята на Чудовище; виното на хугенотите; кръгът "Дръм"**; оригиналната музика на Царя лъв; турнирите по крикет и олимпийските шампиони по плуване; болните от СПИН, „Цоци” във всичките му измерения***; парламентът, заседаващ в два града по шест месеца; тя е държава с 11 официални езика по конституция, с уникална Комисия за истината; жителите й са конгломерат от бивши поданици на кралицата или на Шака зулу, потомци на холандци, немци, индийци, африкански племена;  50 етнически групи, като общностите нгуни представляват 2/3 от цялото; те се се състоят от групите кхоса, зулу, свази и ндебеле; други народностни групи са сан (или бушмени, най-старото местно население); сото-тсуана, тсонга и венда. Чернокожите са 33.2 от общо 44 милиона.

 

 

Битието на различните южноафриканци включва тайнствени ритуали край езерото Фундудзи, но и концерти на най-известните рок групи в света; Голд Рийф сити и Музея на апартейда - по някаква ирония, между туристическото градче и хранилището на паметта за горчивия национален опит, съществува мирно добросъседство. Включва подвига на пионерите, изкуствените земетресения и казината на Сън Сити, действащите диамантени мини; "Люлката на човечеството" - местността около пещерата, където са открити едни от най-древните човешки останки; метеоритният кратер по пътя към Уормбад. Включва целомъдрената Претория, надничаща през септември изпод лилавите букли на разцъфналите джакаранди; неспокойния, греховен Йоханесбург, в чийто среднощен търбух ритъмът на джаза се смесва със сирените на линейките и полицейските коли. Включва Тейбъл маунтън и крайбрежните ресторанти на Кейп Таун, курортите край Дърбан, лозята на Стеленбош. Включва полети с балон над обширното плато на Джоузи с десетките изкуствени езера и басейни; ферми с ездитни коне почти в центъра на града, квартали за развлечение. Шопинг центрове,  задръстени с бутици, занаятчийски и антикварни магазинчета; делови небостъргачи, озеленени жилищни квартали, мизерни тауншипове****; нагъчкани централни улици, пищни зоопаркове и екзотични ботанически градини – едни от най-богатите в света; динамични индустриални зони, китайски пазарища, източни храмове; свръхмодерни складови площи и стъклени офиси; чайни и църквички в английски колониален стил. Ориенталски ресторанти, населени с най-пъстрото човешко множество: индийки в сложно усукани сарита, таинствено забулени арабски красавици, чернокожи матрони с пъстроцветни традиционни костюми и неподражаеми прически, босоноги, ослепително руси африканери. Направо“Юнайтед калърс ъф Бенетон” - не случайно  наричат южноафриканците „нация на дъгата”. Вече не мога да си поема дъх, а изброих само някои от маските и превъплъщенията на познатото от часовете по география плато и на неговите обитатели. Място, където природата и времето действат с артистичен анархизъм, а културата въплъщава най-необузданите езически и/или месиански фантазии на десетки народи.

 

Въпреки всичко това, или благодарение на него, Република Южна Африка е на светлинни години напред в икономическо отношение, сравнена с другите африкански страни – дава около 45% от промишлената продукция, 20% от БВП, 60% от добива на стомана и  генерира над половината от електрическата енергия на целия континент. По основните икономически показатели тя фигурира в групата на 25-те най-развити държави в света. Инфраструктурата и банковата й система са  добре развити, самоизхранва се и дори изнася част от селскостопанската продукция.
Тя е най-големият в света производител на злато, нарежда се сред крупните производители на платина, хром, ванадий, манган, живак;  има в изобилие въглища, мед, заема едно от първите места по добив на диаманти.
Промишлените производства - машини, транспортно, електротехническо оборудване, електроника, химически продукти, текстил, хранителни стоки - допълват картинката.
Великобритания, САЩ, Германия. Япония, Китай, Италия, Саудитска Арабия, Франция  се надпреварват да инвестират в района и да търгуват с този партньор, който показва забележителна икономическа стабилност, въпреки нарастналата престъпност, корупция и цикличните кризи – неизбежните язви по иначе красивото лице на Южна Африка.

Българските емигранти в РЮА наброяват между 15 000 и 50 000 души, никой не знае със сигурност точната цифра. Повечето са скорошни преселници – лекари, инженери, икономисти, има музиканти и художници, техници, учители, филолози; дошли са непосредствено след падането на Берлинската стена - по него време уреждането на документи и намирането на работа тук били по-лесни, отколкото в Европа или Щатите.
    Всички са преминали през едно трудно начало, през някаква мъчителна адаптация: инженери, програмисти и лекари разнасяли пици, докато се явят на успешно интервю, или си вземат приравнителните изпити; техници, певци и художници трамбовали по 40 км пеша, за да работят като "момчета за всичко" във второразредни фабрики, докато си създадат професионално име; учителки, монтьори, козметички и майстор-готвачи обслужвали клиенти в ресторантите и магазините срещу дребни бакшиши, докато научат езика и отворят собствен бизнес. По-слабохарактерните не издържали на напрежението, постепенно отпаднали от състезанието и се завърнали при удобствата и рутината на скромното си предишно съществувание. Други предпочели да се пробват в Канада, или в Австралия. Децата растяли, изчезвали едни трудности, появявали се други. Рухвали дългогодишни приятелства; никнели, зреели, повяхвали и издъхвали хора и обичи; разрушавали се семейства, създавали се нови; животът вървял напред.
    Сега оцелелите с право се гордеят с постигнатото - прилични къщи и коли на изплащане, добро образование за децата, облекчения в грижите за дома, помощ за роднините; кратки, но интересни ваканции, живот на открито за широко скроени хора. Българи има във всички сфери на изкуството, производството и услугите - галерии, комуникации, музика, фабрики, работилници, банки, болници, магазини, разсадници, предприятия, ресторанти, хотели, сервизи, училища; в няколко правителствени учреждения, в редица преуспяващи частни фирми. Мнозина въртят успешен собствен бизнес. Плод на труд, усилия, воля, упоритост, а защо не, даже на балкански инат. Разбира се, и сред тази пъстра китка се намират хора всякакви - нехранимайковци, позорящи не само личните си имена, но и престижа на нацията, към която принадлежат; новобогаташи, диплещи притежания и самочувствие с неизвестен произход; крадци на коли, фалшификатори на кредитни карти, притаили се мафиоти; сноби, мързеливци, грандомани, лъжльовци, клюкари, интриганти, дребни душици, с други думи – обичайната за всяко стадо мърша. Подобно на досадна пъпка, здравият организъм се стреми да ги отстрани от кожата...Южна Африка с властно безразличие налага стила си над всеки човешки каприз.

 

Не е трудно човек да остави сърцето си из обширните савани, край разклона на Индийския и Атлантическия океан, в Претория, или Джобург. Потънал в себе си, този  обстоятелствен, величествен, многослоен, но и топъл, колоритен, усмихнат свят привлича читавите емигранти, постепенно се превръща в обект на тяхната може би несподелена, спокойна, късна и затова предпазлива, но трайна любов.

Нощем изгубените африкански образи, битуващи в отвъдните думи на отминали поколения, нахлуват в съзнанието ми, преплетени със звуците на деня: шепотът на сейбите постепенно измества шума на моторите, а пращенето на съчките край огъня – досадните мелодийки от мобифоните. Сънувам лицето на Африка, вглъбено, потънало отчасти в сенките на миналото, отчасти разфокусирано от постмодерни комплекси и отчасти футуристично – като творение на Табани Мавундла*****, показано на Prкt-а-Porter в Париж.

 

 

*      Първият сън е детството, вторият - Венецуела

**     Кръг от чернокожи интелектуалци в Йоханесбург по времето на апартейда, някои от тях са лични приятели на Надин Гордимър.

***   Tsotsi (tsotsa – на сесОто думата означава безвкусен начин да се носи дреха; в чернокожия урбанистичен сленг е придобила значение на крадец, дребен мошеник, като от „tsotsa” варира в „tsotsi”). Има се предвид и южноафриканската кинолента с малък бюджет „Цоци”, която спечели „Оскар” за  чуждестранен филм. Филмът на пръв поглед разглежда наболели проблеми на пост-апартейд-обществото в РЮА, но отправя и едно по-общочовешко послание за преборване с бедността, насилието, отхвърлянето на различния.

      ****   Бедняшки квартали

      ***** Млад, талантлив чернокож южноафрикански дизейнер, естествено съчетаващ традиционни и модерни елементи в идеите си за съвременни облекла

   

има участъци от текста които си направила някак невидими...

Оправих го, но беше трудно да уцеля дамара на безчувствената машина. Все не можех да разбера защо беше толкова бавен нет-а посреднощ. Пък той проявявал характер. Нямам абсолютно никаква представа защо се беше получила тая разлика в цвета на буквите... :))))))))))))))))

Eто откъде се вдъхнових за заглавието:

http://www.igougo.com/journal-j6529-Baltimore-The_photogenic_face_of_BALTIMORE.html#ReviewID:1233045

и съм възхитена и респектирана все така. Да се съхраниш!

Попитали един градинар, работещ на голф игрище - как успяватe да съхраните тревата точно такава, каквато трябва да бъде? А, много е просто, рекъл човекът. Още дядо хвърлил няколко семенца райграс и после, в продължение на 100 години - подстригване. :)
Благодаря ти, че забеляза усилията, martiniki.

и с чувство за хумор!

Познавам и други вселени, които са оцелели, защото са се смели. Виж тук - МК, край Черни Лом:

"ДРАГИ ЧИТАТЕЛЮ!
Ти държиш в ръцете си първата книжка на литературното списание "Ясна мъгла "!
В Дунавската хълмиста равнина израснаха сътрудниците на нашето списание. В оная Дунавска хълмиста равнина, където текат масленочерна Янтра, плитководна Стара река и почти пресъхнал Черни Лом. Там, където се извисяват високите комини на Комбината за захар - Горна Оряховица, на ДКК"Домат" - Джулюница, и малко по-ниският такъв на ДКЗ "Подем" - Овча могила. Там, където раснат едри пиперки, дъхави праскови, сочни дини и огромни тикви.
Да, полето ражда тикви, читателю, но както сам ще се увериш, като прочетеш нашето списание, ражда и автори!
Прочее, чети, читателю, и ако има нещо, все едно че няма нищо!
МАРИН КРУСЕВ
Главен редактор"

И - доколкото си спомням - всички "автори в броя: все наши хора". Тъй се твори нетленното (уф! - офтопик, но пак ме върна във времето...). :)

Четох и аз, Комето пусна някои стихове от ясната мъгла ;)

Не s-Pa/n/-ish и не си офтопик, най-много да си оф- оф- Бродуей, затова Стъргалото ти варира авангардно за ужас на дeдо Вазов. Колкото до нашите хора, "къде се изгубиха всички" след "Андрей Рубльов" и "Огледалото"?...:)

Така ли, мило? Пък аз да не видя в мъглата...:)

Трябва да е от Четвъртия сън...

Зима в „Люлин”

По лицето - снежинки, по пръстите - меки иглички;
храсталаци се гушат в маншона на свода небесен.
Циганета подръпват юздите на кранта безлична;
от каручката висва боклук, като крак на обесен.
Изкипява кафето под вой на трамвай-махмурлия.
Край метрото спешени врабци накълвават спринцовки.
Подредено-изгладени, в бързоподвижни кутии
с „направление - офиса” тръгват души-заготовки.
Пъстрокожка бетонна, навлечена с дрипи панелни;
казина и кантори, пазари, кръчмета и банки,
непроучена тъмна материя, кал безпределна
и сокаци трънливи с натирени псета-стопанки.
Ако някой от Гугъл се спусне в кварталната джунгла
като коледна свещ, като кръпчица светла в палтото
ще му кимне кубето на църквата с бялата гугла.
По лицето – снежинки, по пръстите – толкоз, каквото...


Топлообмен

По скулата ми босите снежинки
щъпуркат с изтъняващи крачета;
разтичват се стопени половинки
с усърдие трагично и превзето.
Тогава си мечтая да съм вейка,
парченце пръст, скала, или пътека...
покрилият ме сняг да не офейква,
втечнен от топлината на човека.

***

Тази зима не е като другите.
Заблудила е всики сезони,
че по тяхна вина и заслуга
съчетава мистрали с мусони.
Тази зима е всъщност предишната,
но останала кръгло сираче.
Предпочита да плаче на скришно
и отказва се нещо да значи.
Тази зима, отново обичана
ми напомни за бавното време.
С ветрове, снегове и наричане.
тя ме върна към корена земен.




:)))))))))))))))))))))