РОЗАТА НА ПАРАЦЕЛЗ

В ателието си Парацелз помоли Бог да му изпрати ученик.Свечеряваше се.Огънят в камината хвърляше несиметрични сенки.Парацелз беше уморен.На вратата се почука.Парацелз се изправи и бавно отвори вратата.Влезе един непознат.Той също беше много уморен.Парацелз му посочи една пейка.Гостът седна и зачака. Известно време мълчаха.Пръв заговори Парацелз:

-Помня лица от Запад,лица от Изток.Твоето не помня.Кой си и какво искаш ?

-Името ми няма никакво значение-отвърна гостът-Вървях пеша много дни и нощи.Искам да бъда твой ученик.Нося ти всичко,което притежавам.

Извади една кесия и я изсипа на масата.Монетите бяха много и от злато.Парацелз се обърна,за да запали лампата.Когато се обърна забеляза,че с лявата си ръка посетителят държеше една роза.Розата го обезпокои.Наведе се и каза:

-Мислиш,че съм способен да сътворя Философския Камък,който превръща всички елементи в злато и ми предлагаш злато.Това,което търся,съвсем не е злато и ако теб те интересува именно златото,ти никога няма да станеш мой ученик.

-Златото не ме интересува-отвърна другият-Тези монети са само част от волята ми за работа.Искам да ме научиш на Изкуството.Искам да извървя до теб пътя,който води до Камъка.

Парацелз каза бавно:

-Пътят е Камъка.Отправна точка е Камъка.Ако не разбираш тези думи,ти все още не си започнал да си даваш сметка.Всяка стъпка,която ще направиш е целта.

Другият го изгледа недоверчиво и каза:

-Но има цел,така ли ?

Парацелз се засмя:

-Враговете ми,колкото и многобройни,толкова и глупави,казват,че не е така,но аз знам.Има Път.

Настъпи тишина.После другият каза:

-Готов съм да го извървя заедно с теб даже и да са необходими много години.Позволи ми да прекося пустинята.Позволи ми да различа поне от далече Обещаната Земя,даже и небесните светила да не ми позволят да стъпя на нея,но искам едно доказателство,преди да поема по пътя.

-Кога ? –запита неспокоен Парацелз.

-Още сега-каза с категорична решимост ученикът.

Бяха започнали разговора си на латински,а сега продължиха на немски.

Гостът вдигна розата високо и рече:

-Това е славата.Да можеш да изгориш една роза и да я възкресиш от пепелта с твоето изкуство.Позволи ми да стана свидетел на това чудо.Само за това те моля и после ще ти отдам целия си живот.

-Много си доверчив-каза Парацелз-Аз обаче не искам доверие,искам да притежаваш вяра.

Другият настоя:

-Точно защото не съм доверчив,искам да видя с очите си унищожението и възкръсването на розата.

Парацелз държеше розата в ръцете си:

-Доверчив си-каза той-Считаш,че съм способен да я унищожа,така ли ?

-Никой не е способен да я унищожи-каза ученикът

-Грешиш.Да не би да си мислиш,че нещо не може да бъде върнато към нищото ? Мислиш ли,че първият Адам в Рая е могъл да унищожи само едно цвете или късче трева ?

-Не се намираме в Рая-каза упорито гостът-Тук всичко е смъртно.

-На какво друго място се намираме ? Мислиш ли,че божествеността може да създаде място,което да не бъде Рай ? Мислиш ли,че Падението е нещо друго,а не неведението,че се намираме в Рая ? В камината още има огън.Ако хвърлиш розата в жарта,ще помислиш,че тя е изчезнала и че истинска е пепелта.Но аз ти казвам,че розата е вечна и че само външния и вид се променя.Достатъчна ми е само една дума,за да я видиш отново.

-Една дума-учуди се гостът-Какво би направил,за да възкръсне розата ?

Парацелз го погледна изпълнен с тъга и рече:

-Използвам други инструменти.

-Не се осмелявам да запитам какви са.

-Говоря за този,който използва божествеността,за да създаде небесата и земята и невидимият Рай,в който се намираме и който първородният грях крие от нас.

Ученикът каза студено:

-Моля те,имай милостта да ми покажеш изчезването и появата на розата.

Парацелз се замисли.После каза:

-Ако го направя,ти ще кажеш,че това е видение,възникнало пред очите ти благодарение на магия.Чудото няма да ти даде вярата,която търсиш.Съветвам те да оставиш розата.

Ученикът го изгледа недоверчиво.Парацелз заговори с висок и рязък тон:

-Освен това кой си ти,че да влизаш в дома ми и да искаш от мене чудеса ? Какво си направил,за да заслужиш подобен дар ?

Другият отговори разтреперан:

-Знам,че нищо не съм направил.Моля те в името на дългите години,които ще прекарам в твоята сянка,обучавайки се,позволи ми да видя пепелта и после розата.Няма да те моля за нищо повече.

Взе бързо розата и я хвърли в пламъците.Цветът изчезна и остана пепел.Парацелз не беше помръднал от мястото си.После много бавно каза:

-Ето я пепелта,която преди малко беше роза и повече никога няма да бъде роза.

Ученикът изпита срам.Коленичи и каза:

-Поведението ми беше непростимо.Липсваше ми вяра.Остави ме да продължа да съзерцавам пепелта.Ще се върна,когато стана по-силен,за да стана твой ученик.И в края на пътя ще видя розата.

Говореше обвзет от истинска страст.

-Върви си-тихо каза Парацелз

Гостът си тръгна.Да му остави златните монети би означавало,че му дава милостиня.Прибра си ги преди да излезе.Парацелз го изпроводи.И двамата знаеха,че никога повече няма да се видят.

Парацелз остана сам.Изсипа пепелта в дланта си.Прошепна една дума.Розата възкръсна.

                                   ХОРХЕ ЛУИС БОРХЕС /Аржентина/