Желание

 

 

Нека стана твоето хвърчило –

след ветровете раздавачи

пращай ме смело за лудо биле

на хоризонта под клепачите.

 

 

Нека бъдем два руси потока,

дърпащи струната на дъгата;

слънчеви лъкове напосоки

ще налучкват там нови сонати.

 

 

Нека да бъде дългата нишка

между ръцете ни даже незрима,

като покрито с пръст коренище.

Нека е тайна. Но да я има.

София, 1976

Превод: Боби Александрова

Desire

Let me, and I"ll be your kite―

Send me off dauntlessly after the carrier winds

To off and pick wild herbs

Past the eyelids" horizon.

 

Let"s be a pair of yellow-haired streams

Tugging the string of the rainbow;

Sun-arrows loosed helter-skelter

Shall pluck there some novel sonata.

 

Let that long thread that weds

Our hands to be covert,

Like a root clad with clay:

Let it be secret. But let it be there.  

~

 

Хубаво - нека я има :)

За превода съм некомпетентна, но пък сигурна, че е добър! Нали писа, че на детето английският му е първи засукан :), не засукан ;Р

:( Глей ся, детето не е било родено, когато това тук е писано. И сега е на възрастта, когато това хвърчило е летяло. ( Стихът е от "Отвъдни думи" - има ги по-назад в блога, като "ретро-блок". :)) Кво да прая, кат щерка ми се интересува от компютри. Може да съм пристрастна, приятно ми е да имам и духовни дечица наоколо. А Криси е друга опера, също толкова велика. Бе мост, та мост. То кво друго ни остана...Ей, !!!!!!!! Много знаеш, ша остарейш бързо! :)
PS И преводът не е по линия на Големите поети. Беше една приятна изненада и за мен. :) Сядай да смелиш английския, че да ти пратя оригиналните й неща.

Аз ще се над`ам на синчето, въпреки, че мнооо ме съмнява, че ще ме преведе. И то така - с компютрите, и на английски мисли :І

Важното е да мисли. И да чувства. И да действа. На к'ъвто и да е език. :)Щото иначе сме загинаале като МадаГ'Ъ'СКАрски конници.

"Нека да бъде дългата нишка

между ръцете ни даже незрима,

като покрито с пръст коренище.

Нека е тайна. Но да я има."

Естествено, без сложнотии, хубаво. :)

Sure. :)
Благодаря. !

Исках да кажа, че простите неща могат да бъдат последно убежище на човечността.

...или на сложните натури, както е казал Уайлд. Възможно е.
Той беше казал още, че "Глупости правят умните хора. За останалите те са ежедневие."
Серж Генсбург също има: " Глупостта е като мускулно свиване на интелигентността." А що се отнася до излишната претенциозност и сложнотия:
"Снобизмът е като мехурче на шампанско, което се колебае между оригнята и пръднята."
Ето още от него:



По-добре да мислиш за нищо, отколкото изобщо да не мислиш.

*



Пуша, пия и правя любов. Това е равностранният триъгълник.

*


Късметът е хищна птица, прелитаща над слепец с превързани очи.

*

Не знам какво трябва да се прави, но знам какво не трябва да се прави.

*

Маската пада, остава човекът и героят изчезва.

*

Разхождащият кучето си е в началото на повода.

*

Любовта е слепец с розово бастунче.

*

Проговорихме си на “Ти”. Казахме си всичко. Проговорихме си на “Ви”, след което се убихме.

*

Нищо вече означава нещо, нищо вече е много.

*

Човекът е създал божествата, обратното все още не е доказано.


Признавам, че подобни мисли преминават през главата на човек в доста по-късен период от живота и не са свойствени за възрастта, в която е писано стихотворението.