В памет на Сюзан Зонтаг*, пръв гост на катедра „Надин Гордимър” в Йоханесбург /май 2004/. Тема - разминаване. Техника - ОУ.

 

 

Although I saw it all in the mind’s eye

There can be nothing solider till I die.

 

W. B. Yeats, “The Double Vision of Michael Robartes”

 

Сюзън Слънчевият-Следобед се сблъска с Орсън Уелс**, който все още се мислеше за гений, на вратата на асаньсора.  „Здравейте” - изхълца тя, а Той я погледна презрително и се опита да се представи за техник по поддържането, докато тясната клетчица със скърцане се изкачваше към ДванаДесетия етаж. Следващите пет дни Сюзън Го издебваше при пътуванията Му към кабинета на мистър Пауър и уж случайно попадаше с Него в кабинката. Първия път попиваше благоговейно миризмата на потта Му, втория -  успя да Го заговори, третия - да фокусира върху себе си погледа Му, четвъртия – изгуби девствеността си и най-после дръзна да Му предложи интервю за същата радиосатнция, в която на времето бе започнала главоломната Му кариера. „Но аз съм асансьорен техник”, съпротивляваше се Уелс между три въпроса от типа на „Спокойно ли спяхте, след като научихте, че радиопиесата „Война на световете” е станала причина за смъртта на няколко средностатистически американци?” ("Също както ще станат и твоите опулени очи"),  „Защо Ви трябваше да се захващате с Хърст, след като знаехте, че ще се повлечете взаимно надолу, с гарантирана преднина за Ваша сметка?” ("Мъжете имат по-малко начини за разплащане"),  „Хърст и Уелс не са ли всъщност двете лица на „Гражданина Кейн”?” ("Ти познаваш ли all your faces?"). Всеки път возилото изплюваше задъханите събеседници на ДванаДесетия етаж, Уелс влизаше някъде - сигурно при секретарката на мистър Пауър. "За да крънка фондове за снимките на поредното си рекламно филмче; никога не успя да се съвземе след ударите на Хърст", съчувстваше Сюзън, докато бързаше  към аварийното стълбище, без дори да поглежда по посока на отдалечаващия се гений. После щеше да се върне, за да се шмугне отново в асансьора. "Въпросите на малката друсла не са това, което са, клошарка смотана", въртеше се в претоварения Му мозък. Ядосваше Го комарът в ухото - прекалено незначителен.  Плановете Му бяха тутанкамонови, способностите и самомнението – труманкапотови. Един ден щеше да стане Истински. Сюзън така и не сколаса да Му каже, че мистър Пауър е баща й. Но какво би променил печалният факт? В съня й Уелс /тъй ли се казваше?/ беше момче по поддържането и веднага би избягал, ако разбереше, че ССС е ясновидка. "Май съм прекалил със слънцето, или с текилата, или с двете..." - беше последната мисъл, преди будилникът в сервизното помещение да отбележи края на шестия Негов работен ден като  асансьорен техник. Главата Му се пръскаше от болка. Утре тя щеше да пилне въжето и да остави вратата на шахтата отворена.

* Sontag /нем./ - неделя, ден на слънцето. Еквивалент на еврейския Сабат.

** Well /англ.; мн.ч. - wells/ -  извор, източник; кладенец; шахта; ... и много други значeния

http://www.geocities.com/celticwell/

 Картината е "Целувката" на Климт. /Мнозина твърдят, че повлияният от византийското изкуство австриец бил изобразил целувката на.../или със/ смъртта. :)
Поредна, но съвсем не последна спирка по пътя.
"Животът няма чернова".

http://youtu.be/vx2u5uUu3DE

респектиращо четиво! а как те бива теб в заигравките с думи...

Тук е по-скоро игра на стилове. И на /не/реалии. :) Андре Бринк правеше подобни лаборатории по творческо писане в Cape Town Uni. Бегемот. БГсмот BGsmot/e/. :))) Просто мост между поколението на Сюзън, моето и поколението на Боби и Криси, да речем. Отивам да чета "Потта на жабата".:) Тълкуванията оставям за Пол. Може и за Ърнест, защо не? Или за душманите на Peeping Tom... :))))))))))))))))) Але, хоп!