18% сиви CHUPACABRAS в "Библиотеката" "Един симпатично луд българин в Америка, една торба прясна марихуана и безкраен път...От Мексико до Ню Йорк, през България на деветдесетте. Гангстери и любови, надежда и отчаяние, смях и тъга. Кино-история на всички нас - емигрантите от собственото си минало. По пътя. Не на Джак, а на Зак. За да се намериш, трябва преди това да се изгубиш. Романът на Захари е поредица от снимки с думи. Някои от тях - рентгенови. Това е първата екшън-носталгия. Нов жанр безспорно! И като всяко първо нещо - зверски интересен." ЛД Барманът-фотограф би могъл  да цитира /на/вярно без свян и далеч преди премиерата /4.06. от 21.00/: "Работил съм какви ли не гадни неща и знам, че писането е една от най-лесните дейности. Толкова много часове прахосваш, с толкова много жени се забъркваш, а най-хубавото е, че дори и не се замисляш дали си писател -просто изключваш и вампирясваш, и ето това е животът. Моята пияна от бира душа е по-тъжна от всички мъртви коледни елхи по света." (FTR) ЧБ "Защото човек си не знае времето; Както рибите налетяват в пагубна мрежа, И както птиците се заплитат в примки, Тъй и синовете човешки се улавят в пагубно време, Когато дойде то внезапно върху тях."  Еклесиаст, 9:12 Страховете ви чувам /По въпроса за носталгията, мащехите, културния шок и тяхното лечение с прах, от нокти и зъби на chupacabra - hay, que su-sto!!!/ Не мога да се въздържа да не пусна един текст, /авто/коментиращ по различен и едновременно по подобен начин болестите и сънищата на емигрантството, от които не може да излекува завръщането-незавръщане. /Заемка от www.public-republic.com, страничка, която все повече се превръща в интересен форум за пишещите на български и живеещи по света и у нас. Пишещите и снимащите. :)  / "Сус-тос* *За индианците от племето Хопи Сус-тос е болестта, от която страдат хората, които напускат родния край и се заселват на нова земя. Сус-тос е болест, която те кара да не искаш нещата, които искаш. Сус-тос те кара да не искаш да мислиш за нещата, за които искаш да мислиш. Кара те да не искаш да говориш с приятелите си. Кара те да не искаш приятелите си. При тази болест живееш в орехова черупка и изразходваш всичките си сили да я държиш затворена. Когато боледуваш от сус-тос не искаш да се събираш с хора. Когато боледуваш от сус-тос не искаш да си сам. Когато боледуваш от сус-тос си позволяваш само радостта от работата. Носиш ключа за офиса си като орден. Сус-тос е болест, която те кара да работиш всяка секунда от всеки ден. Сус-тос те изпълва с депресия през почивните дни. Когато боледуваш от сус-тос, не можеш да видиш красотата в градовете и хората. Когато боледуваш от сус-тос, не искаш да видиш красотата в градовете и хората. Сус-тос е болест, при която различни части от теб живеят на различни места. Кара те да се местиш от едно място на друго, въпреки че всички места ти се струват еднакви. При тази болест не си обзавеждаш апартамента. Ядеш само пица. Сус-тос те кара да ядеш торта, когато искаш хляб. Когато боледуваш от сус-тос, се страхуваш да бъдеш щастлив. Когато боледуваш от сус-тос, се страхуваш. Красотата ти се изчерпва. Когато имаш сус-тос се чувстваш подтиснат от временност. Надяваш се, че нещо ще се промени. Нямаш представа какво. Сус-тос те кара да се надяваш, че големи трудности ще те споходят. Кара те да се състезаваш с всички. Кара те да надбягаш себе си. Сус-тос те кара да се чувстваш сякаш живееш живота на някой друг. Някой обикновен. Някой, който иска да придобие важност. Някой, който иска да е някой. Някой който иска да преуспее. Да превземе света. Някой, който е ужасEн от мисълта, че това е всичко. Някой, който не иска да се ядосва за нищо, но се дразни от това. Кара те да търсиш доказателство, че всичко това си е струвало. Можеш да предскажеш всеки ден до края на живота си. Имаш чувството, че живееш като насън. Сус-тос те кара да не се харесваш. Сус-тос те кара да се надяваш, че скоро ще умреш. Чувстваш се като загубил майка си. Чувстваш се като че ли си се преместил при новата съпруга на баща си и сега се опитваш да свикнеш с нейното готвене любими цветове и дрехи, забелязваш как тя не ти запазва най-доброто резенче диня и ти се налага да ядеш бързо от общата паница." Катерина Стойкова FOREVER IS A MINUTE TO ME

 

Не бях чела Катя Стойкова от доста години. Учили сме в един техникум, тя беше по-голяма с една или две години, също архитектурна паралелка, помня черната коса и бледото и лице. Навремето имаше нейни публикации в "Родна реч". Наскоро я срещнах в един стих на Керана, с днес и при теб.

По думите ще се намерите. Като по следите на трохичките из пътеките на любимите ни приказки. :) Текстовете /не знам какво друго да ги нарека/ на Захари и на Катерина са ми сходни на вибрациите тия дни. :))) Колкото и да са различни.