Заудря злобен барабан кръвта ми пакостна и луда -
от бъклицата на нощта изригнала пияна фея.
До утрото на колене ще моли смърт духът й буден,
но кой от кръста - вместо Бог - да я развърже ще посмее?

Подпухва тялото ми - гроб за детски смях и нежни тайнства.
Втечнявам се като сълза и Палечко ме глътва скришом.
Защо ли, тате, още жив - докато в приказките странствах -
научи ме на твърдостта да гълтам сълзи, както дишам?

Навън усуква се градът - един безсрамен шарен пумпал,
а вътре в мене То и Ти дерете с нокти тишината.
Напира с вик трамваят жълт - дебелоок среднощен бухал
и дращи с болни светлини "Апокалипсис" по стената.

И вместо удар по врата, глух тътен по сандък сънувам...
Бинтованата ми душа в сиропиталище издиша -
там пусто е като в предсън, защото Те не существуват:
синът ми - тъй и не дошъл, баща ми - вече си отишъл.


София, 1987 (Из стихосбирката "Отвъдни думи")

може пък да намеря твоята стихосбирка, силни думи - отвъд

Късметът да не те оставя! Здрава да си!

Stihosbirkata sus sigurnost moje da namerish v Narodna biblioteka. Inache e bibliografska ryadkost.

Народна библиотека, ще си ги събера, ти само ги пусни

и ще си добавя изпросеното посветено, на чело, така ще си имам стихосбирка - лична и бутикова
@)------.----------;---------`-----

;)))

Има я някъде тук:
http://search.nationallibrary.bg/CyrISISweb/DataBaseSearchCatalogG.html

Това стихотворение трябваше да бъде публикувано днес, на 18. септември. Независимо коя година, стига да е след 1980.