Стафида

Сърната ненавиждаше хранилката.
Гладуваше под палеца на зимата.
Сърнето не надрасна проходилката.
За кой ли дявол стреснал би го климатът?

Ловците свойта работа привършиха.
Ракийцата в гърлата им къркореше.
Зародишно живота ли прекършваха?
Кръвчицата им с дивото ли спореше?

Наслагваше се лятото връз зимата.
Сърната се изхлузи от теглича.
Стафидна бе захапката й, римната -
убита, сладка, вкусна и различна.

 

 

23.04.2008
 

chudesen stih s nujnat ideina izvisenost i blikashta humannost

moje badesht shedovar na balgarskta poetika sred pshte mnogo drugi takiva badeshti tvorenia

Между детерминизма на Махар/и/ши и свободата на един човек избирам правото на избор.:))) Безобразие! Който продължи да чете този блог през следващите 4 години, никога повече няма да бъде същият.:))))))))))))) Благодаря!

дощя ми се да е март (заради мартениците, най-малко)
:)

Лесно и още как - само още някякви си 350-360 дни!

от силните страни, но още некоя такава Стафида, и може да се коригирам;)

С нея и без нея козунакът си е вкусен, а бозата - да. А спомняте ли си кой уби Лора Палмър? :))) Така че стафидотворците сме без значение за шкафчето с метафорите. Най-мъртвият от всички никове в някакав смисъл е леш-ник. Търпението помага само като личен общ знаменател при подмяна на "ние" с "те". Но пък ако не се разпростираме по-далеч от обувките на блога, нема лошо.


"Бъди добър"- Чарлз Буковски

от нас винаги се иска
да разбираме
гледната точка на другия
без значение колко
остаряла
глупава или
противна

от човек очакват
да гледа
на тяхната тотална грешка
на тяхното пропиляване на живот
с добрина
особено
ако са възрастни

но старостта е сбора
от нашите действия
те са остарели
зле
защото са живели
извън фокус
отказали са да видят

не тяхна вина?

чия вина?
моя?


от мен се иска да крия
своята гледна точка
от тях
заради страх от техния
страх

старостта не е престъпление

но позорът
от съзнателно
пропилян живот

сред толкова много
съзнателно
пропилени животи

е.