Зима в „Люлин”

 

По лицето - снежинки, по пръстите - меки иглички;

храсталаци се гушат в маншона на свода небесен.

Циганета подръпват юздите на кранта безлична;

от каручката висва боклук, като крак на обесен.

Изкипява кафето под вой на трамвай-махмурлия.

Край метрото спешени врабци накълвават спринцовки.

Подредено-изгладени, в бързоподвижни кутии

с „направление - офиса” тръгват души-заготовки.

Пъстрокожка бетонна, навлечена с дрипи панелни;

казина и кантори, пазари, кръчмета и банки,

непроучена тъмна материя, кал безпределна

и сокаци трънливи с разгонени псета-стопанки. 

Ако някой от Гугъл се спусне в кварталната джунгла

като коледна свещ, като кръпчица светла в палтото

ще му кимне кубето на църквата с бялата гугла.

По лицето – снежинки, по пръстите – толкоз, каквото...

 

Странджа

Нощуваме в умиращи села,

но звездното небе над нас е живо.

Далечните космически тела

в лицата ни се вглеждат търпеливо.

Дали ще се пробудим от съня

на дъното на язовир несбъднат,

усетили, как бялата вода

все още между плевелите мърда?

Дали ще се прегърнем пред врата,

забравила за стъпки, но открита

за летните светулкови ята

и марша несмущаван на тревите?

Дали ще коленичим сред гора,

където светят майчините кости,

където с нас луната поигра,

прости и ни погали като гости?

Дали ще постоим като деца,

отново преоткрили в нас звездите?

А може пък да спим до сутринта,

без изглед за надзъртане в очите...

Снегът потича с вкус на дива мушмула

в изострената гръд на планината.

Побъркан фьон с морените си шушне,

перчемът му по детски се премята.



Сладни под плодовете зимнозрейки

жаравата на капищата стари.

От корена до тъничките вейки

частиците ми пролетта подпали.



Да, аз съм зима с дъх на сочна мушмула,

която в най-дълбокото се стича:

мъзга в обратен път, преди да хукне

към шлемчето на никнещо кокиче;



С магарешки инат – не скланям лесно

април да ме настигне и отмине,

преди да се стопя от сладост есенна.

Такава съм – непасваща и жизнена.

Я, откъде го чопна това?
на инат - Trotz alledem - въпреки всичко
Смятам да спусна кепенците за известно време.
Толкоз от гущерчето на шекер ешер за тоя сезон.
<3
чукІчи чиІтатеІл

аз си имам папка "Отвъдни думи", всичко съм прибрала, всичко - пък ти пак прибирай, пускай кепенци, никой си чете :)