Антитекст

Откакто извървях обратния път от сивия тротоар до цветните килии на лудницата, за да се върна при вселенските хайкукутата, се чувствам  много комфортно. Сиреч, на мястото си. Отдавна усещах, че откачам. Чувах гласове, привиждаха ми се бели херувимчета, особено на работното място. Те прехвърчаха и тихо ми нашепваха: „Събуди се!” „Може ли така да се саморазрушаваш!” То бива бива, ама пък... Съседите също ме гледаха някак особено, смениха табелката с фамилията си на вратата, даже си бяха разпечатали от интернет дневните и нощните тарифи на зарибените в *телевизора_който_ никой_ не_ гледа*.  Започнах да се смалявам, взеха да ми никнат крачка, наоколо не се дишаше от задуха. Опитах се да търся съчувствите, но ми показаха тарифата със съответната графа и тоаз избягах с рев. Стоя, стоя си на мястото, а в главата ми – огън. Мразя автоматичното писане. Сънувах, че не пиша, а мен ме пишат.  И ме пренаписват и се пренаписвам-преписвам-пописвам от точкА дух кан до точка духовен каниБализъм. Облъчена. Сънувах също, че фолкпаници прекопават житни ниви в Мало Бучино и с всички водещи по телевизията си разговаряхме на четири очи – две затровени, едно отворено и последното - намигващо. Или беше едно отпред, едно отзад, едно на челото и едно около хипоталамуса...вече не помня. Сънувах, че раждам гъсеница. В сокаках винаги е тихо, няма никой, така че след поредната порция сън обичам да изляза, за да се поразходя. Докато правех това, винаги убивах по малко Борхес, или по-точно, обмислях как да го убия, защото ми беше омръзнала Алефоомегата на неговата коза Беатрис. Междувременно продължавах да чувам гласове, включително от области, нямащи нищо общо с културата: вчера някой подвикна "Те знаят всичко за нас!" и ето че се появи обНовеният Илия, който сега ми праща пощенски картички от Лапландия и Аруба. Някои от тях - със заплашителен текст: „Тук е много слънчево, ще те сдавя на плакат, потъвай трудно.” От северните страни пък магарето му с магаре ми беше изпратило някаква снимка на елха-стриптийзьорка. Там в кръчмите имали раздел луди-стари. Пазели за тях най-слабата ракия в тайни архиви. Да не забравя да честитя рождения ден на Гауди. Той е още далеч, но миналата година по същото време вече мина. Нерде Ямбол, нерде Стамбол...мразя автоматичното писане. Една змия ми тупна от небето преди малко извън всякакъв контекст, едва не я стъпках. Не мога да не влея смисъл и във всички имена, с които пристанищните докери нарекоха Либийските събития. Чавес ще му даде политическо убежище, защото със Сересоле и с него обмисляха заедно оста юг-юг. Много работи сънувам и отвсякъде ме атакуват. Гласове. Хиляди описани и познати състояния, "за всички, които ги засяга това". Отново се смалявам, ставам на прах преди чешките събития и ми поникват крачета, а след това усещам как ме повдигат ветровете на щастието,  ем велк се разпръсква над цялата земя и от най-дребните му частички започват да се оформят атоми, амеби, гущерчета, китове, тигри и дракони с ципести криле, през които прозира слънцето, ако са разтворени и вдигнати нагоре.

И ето че вчера развръзката дойде - присъни ми се, че освобождават модератора поради несправяне с работата и многократно нарушаване на работната дисциплина, за да го оставят на спокойствие да се занимава с проблемите на Структурата...