Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.12.2010 12:37 - Коледа налице и наопаки и Нова година по света
Автор: marteniza Категория: История   
Прочетен: 7874 Коментари: 8 Гласове:
8

Последна промяна: 22.12.2010 12:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

В родината на Дядо Коледа има 8 сезона

 Работилницата (или пещерата) на Дядо Коледа е мястото, където се  изработват празничните играчки и подаръци; с тях добрият старец възнаграждава послушните деца. В коледната митология работилницата е просторен комплекс, разположен на Северния полюс. На въпросното място се намира както "фабриката", където играчките се произвеждат и разпределят от джуджетата, така и домът на Дядо Коледа, на Баба Коледа и на елените от небесния впряг. Много са предположенията за произхода на мита – едни посочват, че в миналото съществувал свещеник, който обичал да подарява играчки и лакомства на децата в навечерието на новата година. Други отнасят традицията към древните обичаи, свързани с ритуалите за щердост и плодородие, отбелязващи началото на нарастващия ден в северното полукълбо. Не липсват и „смутители” шегаджии, които търсят следите на благия старец в погрешна посока: през 1994 г. пилоти от въздушните сили на САЩ докладват, че на географския Северен полюс няма следи от работилница, поне в чисто материалната среда. През същата година канадските пощи обявяват, че Коледната работилница има собствен пощенски код – Хо Хо Хо. „Дядо Коледа е американска измислица, вдъхновена от хриатиянския Св. Никола, който се посреща в 
Белгия, Холандия и Германия”, тръбят негативистите. През 2004 г. ядрени подводници достигат географския Северен полюс, доказвайки веднъж завинаги, че работилницата на Дядо Коледа не се намира там. Все пак, веднъж годишно, до нея се стига с влак, тръгващ от далечна канадска гара. Холандският Сан Николас, или Папа Ноел, пък, живее в...Испания и всяка година идва с кораб, за да раздаде играчки на децата. За хората с по-голямо въображение и неръждясала душевност, „официалната резиденция” на Дядо Коледа все пак съществува. Тя се намира в столицата на Лапландия /най-голямата област на Финландия/. Град Рованиеми е разположен точно на Полярния кръг и е административен, културен и туристически център на областта, с население около 35 000 души.

По Коледа посетителите на Лапландия неизбежно искат да видят къде битува добрият старец. Повече от 50 000 туристи идват ежегодно, за да се насладят на тематичния комплекс „Санта парк”. Увеселителното селце в околностите на Рованиеми е станало известно по света като "истинския дом” на човека в червения костюм - в ущърб на Гренландия, Швеция, Норвегия, САЩ и Канада, които предявяват подобни претенции. Атмосферата в селището на Добрия старец може да ви създаде коледен дух по всяко време на годината. Там винаги е пълно с хора и отвсякъде се чуват коледни песни.
Жителите на Рованиеми смятат, че Дядо Коледа живее в отдалечената планина Корватунтури, което в превод означава "Ухо". За да е по-близо до децата обаче, Дядо Коледа е слязъл малко по на юг и се е установил на Полярния кръг.

Всяка година в Лапландия пристигат все повече детски писма, отправени към Дядо Коледа. Смята се, че всеки, който иска да изпрати писмо до него, може да напише на плика само "Лапландия, за Дядо Коледа" и писмото ще бъде изпратено и доставено. Пощенската станция в Лапландия работи на пълни обороти през цялата година. Служителите там казват, че ако писмото е написано като за приятел, а не просто изрежда предмети, които иска да получи детето, Дядо Коледа ще му отговори. Пликовете от детските писма се продават и парите отиват в сметка на УНИЦЕФ.
Дядо Коледа посреща около 120 000 посетители от цял свят във финландска Лапландия през зимните отпускарски сезони.
Селището на Добрия старец наистина е интересно място, особено за децата, но определено не е единственото нещо, което можете да видите в Лапландия.

Туристите могат също така да се разхождат в планините, да се наслаждават на многото екстремни спортове или дори да промиват златоносен пясък. В тази провинция се намират 7 от 35-те национални парка на Финландия.

Релефът на Лапландия е равнинен, на места - леко хълмист. Под песъчливите хребети - според преданието - живеят земните духове. За различните хълмове съществува отделна дума във финландския език. Ниските се казват тиева, малко по-високите - рова, още малко по-високите със смесен тип гора - ваара, а най-високите, на чийто връх растат няколко иглолистни дървета или храсти - керо. Над всички тях /и въпреки това не особено внушителна/ е планината, наричана тунтури.

Областта е известна и със своите ферми за елени. Елените в Лапландия са въздесъщи. Създанията превъзхождат числено хората с около пет към едно. Те теглят туристи през далечната северна тундра и дори доставят коледните подаръци без закъснение, всяка година.

Елените са нещо като полудомашни животни
. Всеки елен си има собственик и е маркиран. Въпреки това обаче, животните се разхождат свободни. Те се прибират във фермите само през най-студените зимни дни, когато не могат да намерят нищо за ядене.
Често докато се разхождате или просто си вечеряте вкъщи, може да ви посети някой елен. Те не са опасни и дори са много дружелюбни.
Елените се отглеждат заради месото и кожата им. Месото им има специфичен вкус и чужденците може да не го харесат много, но за местните жители то е нещо нормално.

В музея "Арктикум" в Рованиеми ще научите всичко за Лапландия и полярните области. Там можете да разгледате животинските видове, които се срещат
по тези места, да чуете песните на саами - коренното население на Лапландия.
Една от атракциите на Лапландия е Северното сияние. Ако имате късмет и няма облаци, може и да го видите, тъй като се появява в 200 нощи годишно.
В миналото местните хора са вярвали, че Северното сияние се получава, когато лисицата размаха опашка над заснежените планински склонове и по този начин се образуват хиляди искри.

Интересно за Лапландия е също, че в различните й части културата е доста различна. Традициите и обичаите са смесица от север, юг, запад и изток. Всяка от съседните страни е дала своя принос за пъстроцветните културни различия. Дори и диалектите, използвани в различните краища на Лапландия, се различават. По – голямата част от златото на Финландия, с което се изсичат монети, се добива именно тук - в Лапландия. Тук се правят и финландските възпоменателни сребърни и златни монети. Те са част от нумизматичното богатство на страната.

Рованиеми, столицата на Лапландия, където се намира знаменитият офис на Дядо Коледа, е известен още и като градът на осемте сезона. Ето как изглеждат те, според познавачите:

Четирите сезона не са били достатъчни за лапландците и саамите в миналото. Вместо това, те създали осем годишни времена : есен-зима; зима; пролет-зима; пролет; пролет-лято; лято; лято-есен; есен. Така четирите сезона били съпътствани от четири полусезона. Всичко е много необичайно за свикналите с нормалния 24 часов ден туристи.

1.Топлите, лунни августовски нощи са все още част от тукашното лято, макар че август носи със себе си и първите есенни нотки „със своите крехки ледени прегръдки и пробождащата, меланхолична светлина”.

2.Само няколко мразовити нощи и лято-есента преминава в есен. Листата започват да падат, езерата се покриват с непрогледни мъгли и плътен лед. Есента „влиза във владения” над Рованиеми, въпреки че това все още не е сезонът есен-зима.

3.Пакасталви (мразовитата зима) е първият по хронология годишен сезон. Годината започва със силно мразовити и сумрачни дни.  По това време на годината на Северния полярен кръг има само по няколко светли часа на ден.

4.Периодът от късния февруари до началото на Април е времето на сияещите снежни преспи. Ако денят е слънчев, количеството светлина, което се отразява от снега е просто изумително, заслепяващо. По замръзналата река, която минава през града, е пълно с хора. По това време се организират и състезания с шейни, теглени от северни елени. За известно време Рованиеми  е наистина Дивият север.

 

5.С увеличаване на светлината, всичко в природата започва да се събужда. Първият знак на идващата пролет е "топенето на ледовете". Когато то започва, снегът все още покрива земята, но изпод снежната покривка нахакано се провират първите растения и северните елени раждат малките си. Първите „каменни мухи”, започват да пълзят по заснежените бреговете.

 

6.Скоро след това започват дните на "светлото зелено лято"  или "времето на полунощното слънце".  При 24 часа, изпълнени със светлина природата наистина „оживява в екстаз”. Това са дни на музиката, танците и забавленията. Улиците на Рованиеми и кафетата се изпълват с хора, а гледката към долината на реката от Оунасваара  е смайваща.

 

7."Времето на жътвата" идва тогава, когато върбовката разцъфтява и дните започват постепенно да се смаляват. Добро време, ако искате да си наберете диви къпини, да предприемете планински излети, да поиграете голф или въобще да сте сред природата.

 

8.Следва "цветната есен" , когато фееричните есенни цветове напомнят, че скоро земята отново ще се покрие със сняг. Студентите се завръщат в Рованиеми за новата учебна година, Градският  театър и Лапландският камерен оркестър откриват своя нов сезон.

 

И отново идва ред на "първия сняг", който се стопява още при първите часове  с по-меко време. Градът е обхванат от сива мъгла, а хората се подготвят за приближаващия дълбок студ.

Последният-първи сезон, който завършва цикъла  с годишните времена, e времето на вечния мрак. Дългите полярни нощи съвпадат обаче са началото на най-грандиозните празници през годината – Коледата. Тя е тържество на възраждането, на светлината; и прощаване със старото.

Защо хората в миналото са решили да разделят времето на осем сезона?
Като се предсказва времето и се следват неговите изисквания, северният начин на живот е създал и  северен начин на мислене, който да следва мъдростта на природата. Природата непрекъснато се променя, което важи и за хората - трябва да бъдеш винаги в движение, изпреварвайки промените, които ще се случат утре.

 


image


Лапландски пейзаж със скала и среднощно слънце


За едни разнебитен, а за други – първичен,
там лежи монолитът,към света безразличен.
Недостъпен за някой, а на други омръзнал,
на върха не прикляка, срещу вятъра дръзва.
Няма начин съдбата да го целне в дамара.
Просто сам в необята той си мъкне товара.
Гол от дъното иде. Бил щастлива бластема,
водорасло и мида и дори протонема.
От горещото слънце на недрата отпивал
и в прохладните кюнци на водата изстивал.  
После Онзи  снизходил,
тъй безмилостно весел
и анодно-катодно зверски всичко премесил.
След повратната точка охладняла скалата
без да проси отсрочка,
без да търси отплата.
Ветрове я ломили, гръмотевици бесни
монолита вчернили  с попадения лесни.

И сега оживява
безмълвният камък
на горещата магма
под верния пламък
само в белите нощи на лапландската зима.
Висват топлите мощи
над света.
И го има.


Коледа наопаки

 

Представете си, че температурата е 36, или дори 40 градуса по Целзий,  а по улиците се разхождат снежанки с червени шапчици и минижуп, които предлагат сладолед. Белобради дядовци по къси панталонки рекламират играчки. Изкуствени елхи чакат да бъдат украсени в бунгалата на плажа, а понита, дегизирани като елени, утоляват жаждата си в градските фонтани. На пръв поглед звучи невероятно, но човек бързо си дава сметка, че половината земно кълбо празнува Коледа през лятото.

Как съхраняват духа на празника хората, обречени да посрещат добрия старец по бански костюм?

В Южното полукълбо Коледа съвпада с ваканцията и отпуските. Австралийците обичат да бодърстват през празничната нощ на плажа, или в градината, на светлината на свещи и факли. Една отколешна австралийска традиция всяка година събира хиляди хористи, които пеят традиционни песни под открито небе. Всеки човек, който иска да участва в такъв импровизиран хор, се явява на определено място, държейки в ръка специално приготвена за случая свещ. Средствата от продажбата на тези свещи са за благотворителни цели.

През 20-ти век станало обичайно в големите магазини през декември да има „пещера”, където актьор в костюм на Дядо Коледа да раздава подаръци на децата. Това са места с фантастичен вид, в които се спотайват елфи и мимове. Традицията е започната през 1879 г. в Британия, а през 90-те години на века се разпространява в универсалните магазини в Австралия с цел привличане на клиенти. В Аделаида, Южна Австралия, първата „Вълшебна пещера” е била подредена през 1896 г., в магазина на Джон Мартин на Ръндъл Стрийт. Ежегодният коледен парад в града, спонсориран от собственици на магазини, води началото си от 1933 г. Тогава се организира първото коледно шествие на Аделаида, по време на което Дядо Коледа е отведен до „Вълшебната пещера”, за да оповести началото на празничния сезон. След като предприемчивият Джон Мартин прекратява дейността си, традицията на „Вълшебната пещера” е продължена не само в Аделаида, но и в други големи австралийски градове. Днес това се прави от най-старата верига магазини (1838) на Дейвид Джоунс, която все още функционира под същото име. През 2007 г. годишното коледно шествие в Аделаида навърши 75 години.

В Южна Африка тържествата на африканери и англичани не са пищни, там е силна калвинистката традиция. Хората си подаряват свещи и бурканчета, пълни със семена. Свещта олицетворява светлината и топлината в дома, а семената – изобилието.

Венецуела не се намира в Южното полукълбо, но като тропическа страна, тя е надарена с вечно лято. Там коледните традиции също се практикуват на открито и са силно повлияни от католическата религия: Раждането на Исус се отпразнува с Коледна литургия. Деца и възрастни се надпреварват да измайсторяват Коледни ясли по домове, паркове и улици. Според някои изследователи, корените на този обичай се губят в най-дълбока древност. Първите, при това сравнително скромни доказателства за пресъздаването на Рождество Христово, са открити в катакомбата на Присцила в Рим от края на II век.
А първият, който се заел да възпроизведе на живо яслата за нуждите на християнската религия, е св. Франциск Асизки през XIII век. Днес Каракас гъмжи от коледни конструкции и венецуелците редовно устройват състезания за най-голяма, най-красива, най-оригинална ясла. В 12 часа през нощта малка кукличка на Христос се появява във всяка една от сламените постели, изработени грижливо от създателите на яслите.
Коледното дърво, езическият символ, който олицетворява живота, тук е изкуствено. Естествените елхички се внасят от Канада в сандъчета и са много скъпи. Смятат ги едновременно за демонстрация на лукс и за проява на лош вкус. В навечерието на Коледа се устройват състезания с летни кънки по стръмните улици на Каракас, а децата ходят от къща на къща, пеят и събират сладкиши в трогателна церемония, която наподобява ритуалите на нашите Коледари.
Размяната на подаръци - луксозни за богатите и полезни за бедните – олицетворява същността на празника. Тя продължава през целия месец декември и чак до 6 януари, когато идват царете Магове, за да поднесат дарове на бебето Исус. Малчуганите във всяка къща отново получават подаръци, най-вече сладкиши. През вековете Коледа се е превърнала от религиозна церемония в семеен празник и венецуелците изпълват сърцата си с любов и щедрост, а трапезите - с цялото изобилие на тропика: плодове, специално сладко, наречено „косите на ангела”, пушена шунка, пълнена пуйка, салата от кокошка, специален хляб с маслини и бекон, вездесъщите аяки. Аяката е смесица от най-различни продукти – парченца пилешко и свинско месо, изпържени с подправки, лук, маслини, чушки итн., обвити в царевично брашно, което от своя страна се повива в палмово листо и се вари на бавен огън. Легендата гласи, че някога това ястие се е приготвяло от остатъците на господарската трапеза и се е давало на бедните в именията, по случай празника. Сега аяката е специалитет и без нея не минава нито една коледна трапеза във Венецуела и Колумбия. На 21 декември в карибските страни вратите на украсения дом се отварят широко, за да влезе в него Духът на Коледа. Палят се благовония, яде се специалният Панетоне - козуначен хляб /под влияние на италианската традиция, пренесена тук от многобройните емигранти/.

 В Антилите Коледа се празнува при 28 градуса на сянка. Антилците не познават снежната зима и започват да се приготвят за празника една седмица предварително, но и тук той е празник на човешката топлота и гостоприемство. Естествено, никой не тръгва да търси елха в тропическите гори. Всяко семейство си има собствено изкуствено коледно дърво, отрупано с топки и гирлянди.
Основните коледни ястия (специалитети) са пуншът и кървавицата. За да бъде по-ароматен пуншът, домакините изсушават на жаркото слънце кори от портокал и мандарина. Колкото до традиционната кървавица, цялата къща и дори съседите участват в приготвянето й. И тук, както и във Венецуела не се пости. В навечерието на Коледната нощ антилците ядат свинско месо, а в празничната вечер се яде ориз и така наречените „дървени грахчета" (нещо като ситните зърна на зрелия фасул). Това изисква традицията.
Всички пеят и заедно отиват в полунощ в църквата.
А през това време „дядо Коледа" минава и оставя подаръците!

 В топлите индийски щати подготовката за Коледа започва от 16 декември. За много нехристиянски семейства, това е празник на богатството и изобилието. Къщите се обкичват със зелени растения, мъх и разноцветни фенери; в средата на хола се поставя ясла. Децата носят малки статуи на Йосиф и Мария и ходят от къща на къща, което символизира търсенето на подслон от двамата в Коледната нощ.
В Перу богатите организират елегантни  коледни партита и коледният сезон там продължава цяла седмица. В Мексико се спазват коледни пости, които продължават до Бъдни вечер, а Коледата започва от 25ти Декември. Освен всичко останало, на празниците никога не липсва и пинята. В Гватемала са приели германските традиции, защото там има много немски преселници. Там имат коледно дръвче и децата получават подаръци. Както в Австрия и Германия, в древната страна на маите също палят свещи всяка неделя, четири седмици преди Коледа. В европейските страни, това символизира възраждането на светлината след зимното слънцестоене, в Гватемала е свързано с пречистващата сила на огъня.

В Нова Зеландия се организират коледни паради и хората пеят коледни песни по парковете. Не липсва и прочутото коледно барбекю”.

В Аржентина, където е разгарът на лятото, семействата не украсяват елха. Те обсипват с изкуствен сняг, направен от памук, зелени дръвчета в градините. На коледната вечеря цялото семейство се събира в лятната градина. Люто печено прасенце или късчета месо с чесън и твърдо сварени яйца са традиционните блюда на аржентинците.

Подаръците идват чак на 6 януари. Тогава малките деца оставят обувките си под коледното дърво или до леглото, за да може Дядо Коледа да пусне в тях много играчки и бонбони. В знак на благодарност пред вратата малчуганите оставят вода и сено за уморените елени.

Ако искате да видите Дядо Коледа по бански костюм, отидете в Бразилия. Горещините там не позволяват на добрия старец да се облече по-прилично. В началото на декември всеки член от семейството си избира "таен приятел". Роднините се събират на вечеря и след това всеки пише името си на малко листче. Хартийките са разбъркват и всеки взема по една - човекът, чието име е изтеглил, е неговият таен приятел. На 25 декември за тайния приятел има специален подарък. Същият обичай съществува и във Венецуела.
В Египет Коледа се празнува на 7 декември. Обичай е по-заможните жени да приготвят риба и понички и да ги раздават на бедните. На коледната трапеза има супа, месо и ориз. Във всяка къща може да опитате и от специалните бисквити с формата на кръст, наречени кахк. Освен множеството играчки и какви ли не други подаръци децата получават задължително и комплект нови дрехи.
Много европейци предпочитат да прекарат святата нощ на средиземноморския остров Малта, където климатът е по-мек, отколкото на континента. Преди Британската империя да се разположи в Малта, вечерта на Коледа се е сервирал петел. След Втората световна война, английската традиция на печената пуйка и пудинга със сливи  става правило тук. Други три традиционни ястия за празника са печени макарони, покрити с тесто, тимпана и петмез.


image


Ледени глезотии
/Където не сте били/

 
По света вече има няколко ледени хотела - в Канада, Норвегия, Швеция, Финландия. Говореше се, че и в Румъния ще отвори врати подобно съоръжение. Някои от ледените дворци съществуват само по 7-8 месеца годишно. Собствениците на луксозните „иглута” се опитват да привлекат посетители, като рекламират неустоимото съчетание между екстремни преживявания и укрепващи здравето процедури.
Представете си следната картинка. Връщате се от разходка с кучешки впряг, фотосафари за северни елени, или ски поход из дивата пустош. Намръзнали сте се. Попарвате се с билков чай на ледения бар, но душата ви жадува за още топлинка. В рекламната брошура сте прочели, че хотелът предлага класически шведски масаж и финландска, или норвежка сауна. Не ви интересува каква е разликата, помните само, че всички тези думички съдържат обещанието за нещо сгорещяващо. След отчаяно лутане из ледените коридори, попадате на търсеното помещение. Подлагате се на процедурите и когато мине известно време, усещате желание да вдигнете поглед нагоре, за да се усмихнете отново на света. Над вас е арктическото небе, очите ви удивено следят отблясъците на северното сияние, или меките лъчи на незалязващото „среднощно слънце” в разгара на белите нощи, или звездите, ах, далечните звезди. Някои от тях са слънца, други - само близки планети. Вие сте се настанили удобно в издишващ пара басейн, обградени от скърцащ сняг и заскрежени борове. Най-хубава е гледката по време на белите нощи. Да, няма нищо по-възраждащо от среднощното слънце.

Още от древността, термотерапията е била използвана за отстраняване на болката в стомашната област, чрез нагряване на керемиди за покриви или плоски камъни нагрети в огнище, или с помощта на вана. Днес са познати различни видове сауни. Ефектът от сауната е всеизвестен – тя подобрява кръвообращението, засилва имунната система, регулира кръвното налягане, подобрява сърдечната дейност, почиства кожата, пречиства организма от токсини, стимулира жизнените функции. Сауната е отлично средство против стрес, особено когато се редуват горещата вана и разтриването на кожата с пресен сняг.
Свикнали сме да посещаваме бани и сауни от сух и влажен тип, където високата температура въздейства на цялото тяло и чрез отделянето на пот, организмът се очиства от шлаката и се подобрява микроциркулацията на органите. Някои хора могат да се почувстват странно и неудобно в традиционната сауна. Ако не ви харесва, или сърцето ви не позволява да си доставите това удоволствие, не го правете. Но иначе си струва да се опита. Не е необходимо да ходите до Норвегия, или Швеция за целта. Достатъчно е да се огледате за свободно място на балкона в някой мразовит, но слънчев зимен ден и да примъкнете там корито с гореща вода. Ако ви е срам от съседите, напарете се у дома, а се натрийте със сняг на терасата.
Човешкият организъм е подложен на непрекъснатото въздействие на радикали, които попадат отвън с храната, въздуха или са образувани под въздействието на различни енергийни полета (например инфрачервени лъчи, битови електрически уреди, офис-техника и др.). Организмът притежава собствен механизъм за отхвърляне на тези образувани свободни радикали, които са основната причина за възникването на онкологичните заболявания. Сауната може да предотврати развитието на онкологичните процеси чрез неутрализиране на свободните радикали още преди появата на атипичните ракови клетки и да доведе до прекратяване на тяхното деление и нарастване (ако вече има такива в организма).
При сауната вие ще комбинирате полезното с приятното, като намалите склонността си към хронични простудни заболявания, заболявания на дихателните пътища и дробовете, пониженото артериално налягане, затлъстяването, хроничните заболявания на опорно-двигателния апарат, на пикочно-половите органи. Сауната оказва благоприятно въздействие при безплодие, фригидност, запек, диария, предменструален синдром итн. Процедури и заседяване в сауната трябва да се избягват при високо кръвно налягане, захарен диабет, бъбречно-каменна болест, епилепсия, устойчиви психози.
Ако все пак се намирате в някой от ледените хотели и отпочивате след изпълнения с невероятни впечатления ден, излегнати сред гъстата пара на сауната, няма как да забравите и за шведския масаж, който са ви направили преди малко. Споменът няма как да не предизвика блажената ви усмивка. Шведският масаж е масажна практика, създадена и развита в Европа. Прави се върху специализирана масажна маса и се характеризира с дълги праволинейни движения, които подготвени терапевти извършват ритмично, с отворени длани. Често движенията по цялото тяло са насочени към сърцето. Използват се масла, пудри, кремове и лосиони с цел подобряване плавността на плъзгащия ефект при намалено съпротивление с кожата. Масажиращите движения, употребявани при класическия масаж са точно 6 вида: ефлюраж, петрисаж, фрикция, почукване, натиск, вибрация.





Гласувай:
8



Следващ постинг
Предишен постинг

1. martiniki - за теб
22.12.2010 18:04
http://www.youtube.com/watch?v=dw2VX5wQYQg

:)
цитирай
2. marteniza - Благодаря
22.12.2010 18:35
Благодаря! Виж и това. Надписът казва, че е в реално време:

http://www.youtube.com/watch?v=JUkEfkzMlrM&feature=related
цитирай
3. martiniki - видях :)
22.12.2010 22:43
вълшебство цяло
цитирай
4. marteniza - Да
23.12.2010 10:40
Да. Виждаш.
:)

Thinks that I love:

http://www.youtube.com/watch?v=pHrVG06U5MA

http://www.youtube.com/watch?v=H5pML6hMVGM
цитирай
5. martiniki - Благодаря!
23.12.2010 16:22
вчера бяхме на JAP тук, джаз версии на коледни песни с български текстове на Мария Донева, пратих ти едната по която е писала - Моите любими неща - поне десет песни чухме, сегас търсих да ти пратя още една с текста на българки, но гуглето нещо се прецаква
цитирай
6. marteniza - :)
23.12.2010 16:46
В гуглето по-лесно се търси на латиница. На българица у дома, на живо. :)

http://www.youtube.com/watch?v=bYqSHFwordY
цитирай
7. martiniki - сега е наред,
23.12.2010 18:34
аз лично съм доволна от българските текстове, защото сега мога да си припявам - оообичам така!

L O V E

Сняг красив от сутринта вали.
Бляскат тънки ледени игли.
И градът е синкав, тих като картинка.
Вече се познава – Коледата наближава.

Ден от захар – вкусен и студен.
Ден със нови дрехи пременен.
Коледа пристига,
смее се и ми намига.
Радва се, че си до мен.

http://www.youtube.com/watch?v=JErVP6xLZwg

ето, опитай)
цитирай
8. marteniza - А аз
23.12.2010 18:49
А аз се радвам на всички хубави текстове. Ето един много топъл и човечен, написан от нашата обща любимка - Мария Донева:

"Толкова съм уморена"

Толкова съм уморена
да съм весела и умна.
Боядисани в червено,
вън листата капят шумно.

Тропат грапави прашинки
и се трупат по предметите.
Дразнещи като настинка,
лампите жужат и светят.

Нищо вкъщи не намирам
и от всичко се напрягам.
Дрехите ми се допират.
Даже въздухът ми стяга.

Но ще заличи полека
тази дразнеща умора
къщата ми – тиха, мека,
с кротки вещи, с топли хора.


Мария Донева
От книгата "Меко слънце"

:))))))))))

Струва си да опитаме.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: marteniza
Категория: История
Прочетен: 982414
Постинги: 206
Коментари: 603
Гласове: 1031
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031