"Люто”

  “Въпреки че очевидно трябва да си луд, за да опиташ някой от моите продукти, хората започнаха да говорят за тях”, твърди Дейвид Хършкоп. Той е находчив предприемач, превърнал в доходен бизнес идеята си: „да прогонвам пияниците от своето кръчме в Мериленд, като сипвам в мезетата им все по-пикантни подправки”. За нула време Дейв успява да създаде “най-лютия чили сос във Вселената” и да натрупа милиони. Сосът му е забранен за известно време, след инцидент с един от дегустаторите на някакъв кулинарен фестивал. Това е безплатна реклама за находчивия хитрец. Раздухвайки случая, фирмата на Дейв започва да произвежда все по-люти и по-люти сосове, за да поддържа имиджа на продуктите си – „чили за най-смелите откачалки”. Самият г-н Хършкоп обикновено посреща гостите на своя щанд по специализираните панаири, облечен с добре изгладена... усмирителна риза (а щандът за люти сосове имитира стая в лудницата).
Голямата популярност и най-вече приходите, които сосът „Дейв’с Ултимейт Инсенити” /Dave’s Ultimate Insanity/ генерира, провокират другите играчи на пазара да се включат в надпреварата за най-лют сос. Когато Дейв излиза на сцената през 1995-а, популярният “Табаско” достига стойности от 5000 единици по скалата на Сковил. Дейв бързо чупи този рекорд.
Повечето опаковки на свръхлютите сосове днес са снабдени с предупредителни надписи: “Пазете очите си!”, След смъртта”, “Прочистващият дебелото черво”,“Болката е хубаво нещо”, "Отхапи ме и ще те ухапя", "Не ме опитвай, ще те пратя директно в банята" /някои пращат директно в космоса/, „Ще превърна тялото ти в пепел. Адиос” итн. Купувачите са принудени да попълват декларации, че са запознати с условията за безопасност при употреба на продуктите.
Ухажваните от всякакви лютолюбци „разгорещители” наистина произхождат от Американския континент. Родината на лютите чушки чили (Capsicum annuum) обаче, не е САЩ. Те фигурират в хранителния режим на индианците от хилядолетия. Находките от перуански погребения показват, че растението е култивирано далеч преди Колумб да открие Новия свят. Употребата му е позната на андските племена близо 6000 г. пр. Хр. Някои източници посочват находки, датирани от преди 12 хиляди години /в територията на днешен Еквадор/. Предполага се, че употребата на пиперлиите чушки е навлязла в индианските домакинства още в праисторическите „ловно-събирачески” времена. Антрополозите смятат, че лютите чушки са култивирани преди царевицата; част от тях – в региона на Боливия и оттам – в Бразилия и Перу, а друга част – на днешната мексиканска територия. Mаите втривали люти чушки по венците си, за да спрат зъбобола. Посипани със смлян лют пипер, храните им издържали по-дълго време; месото нямало неприятна миризма при консумация. Ацтеките са ценели лютия пипер наравно със солта. „Чили”, или „ахи”, откъдето идва названието „чиле”/или „чили”/, означава „люто” на нахуатл. Думата няма нищо общо с инкското обозначение за „там, където свършва земята”, дало названието на държавата Чили. o_0  
Колумб отнесъл в Испания пикантните чудеса на природата. Те дълго време били отглеждани като декоративни растения в кралските градини. Пренесена веднъж на Стария континент, лютата чушка постепенно се разпространява по всички краища на света. В Индия и Тайланд разновидностите й са почти обект на обожание. Чилито и до днес е втората по употреба подправка в световен мащаб – след солта. Произвежда се най-много в Мексико и Индия.
В родината на царевицата се отглеждат над 140 различни вида „чили”. В Мексико сити съществува цял „Научен институт за лютата чушка”, а гозбите с чили са неотменна част от фолклорните фестивали на тази страна. Може да ни се сторят странни тъничките ,къси, леко лютиви чушчици, натъпкани с риба тон, нишки от пиле, сирене, или боб, но за мексиканците понятието „пълнена чушка” е свързано с подобни гледки, а не с добродушно разтворените широки гърла на сладките, дебелокори камби.
Леко пикантно, или изгарящо до болка, лютото е прилагано от кулинарията до фармацията. То отваря апетита, затопля тялото (и душата), удължава младостта, разкрасява, лекува (експериментално дори и рак).
Основният виновник за паренето на чушлетата е капсацинът, вещество от типа на алкалоидите. Капсацинът подобрява храносмилането и има антибактериален и противовъзпалителен ефект. Той способства за отделянето на по-големи количества стомашен сок и спира размножаването на вредните бактерии в стомаха и червата.
По света виреят над 1600 вида пиперки. Те се различават много по размер – от дребни като око на синигер и много люти, през тънки и дълги, до огромните градински „камбани”. Някои сортове са толкова люти, че едно небрежно докосване до тях може да предизвика кожно раздразнение или сериозен алергичен пристъп. За да не се стига до подобни крайности, е добре да се познава степента на лютивост. За целта е изобретена система за измерване на този „огън”.
Английският сорт „Infinity” е влязъл в Гинес като най-лютата чушка, „създадена” до момента чрез кръстоски. 1 067 286 единици по скалата на Сковил! Названието „вечност” навярно е свързано с усещането за безкрайността на времето, което протича между отхапването на парче чушка и погасяването на пожара в устата. Сравнете с „обикновения” лютив спрей за самозащита! Сортът е нов и надминава значително по лютост предишния рекордьор, индийската люта чушка Бхут Джолокия /1 041 427 по Сковил/, която е толкова люта, че се използва като химическо оръжие в производството на гранати за индийската армия.
Вече има и сос, който не може да бъде надминат по „реактивност”: ако обичате разтърсващи небцето преживявания, вие също може да си купите шишенце от лимитираната серия Blair"s 16 Million, която има точно 16 млн. единици, т.е. абсолютният максимум (по-люто не би могло да съществува)! От този уникален продукт са произведени само 999 бутилчици, лично подписани от г-н Лазар Блеър, президент на компанията-производител от Ню Джърси.
„Бабините рецепти” препоръчват ядене или натриване с люто при простуда, или болки в ставите. Семки от люти чушки, зърна от черен пипер и скилидки чесън се използват и в су джок терапията
Знае се също така, че фитохимикалите в парливите чушки правят кръвта по-рядка, което намалява риска от съсирване, високо кръвно налягане и високи нива на холестерола.
Капсацинът намалява действието на свободните радикали и удължава младостта, затова има приложение и в козметиката.
Учените откриха наскоро още едно любопитно качество на лютия вкус – когато човек го яде, изпада в състояние на леко наркотично опиянение. Този биологичен наркотик буквално пристрастява почитателите на лютото, карайки ги да посягат към все по-„горещи” сортове.
За онези, които не обичат люто, но случайно са попаднали на „отровна” чушка, е добре да отбележим, че капсацинът се разтваря изключително трудно във вода. От опит се знае, че в такъв случай е добре да използвате като пожарогасител хляб, мляко, или захар, за да „потушите” страданието.
В световен мащаб лютото има най-много фенове в Мексико, където има дори лют шоколад, Индия и САЩ. Изследванията показват, че броят на люто-консуматорите непрекъснато нараства. Според последни данни, 1 от всеки 4 жители на планетата яде люто поне веднъж дневно, макар че при „аматьорите” то може да доведе до задушаване, паника, временно изгубване на слуха и дори до халюцинации. Келнерите са свикнали да спасяват смелчаците в мексиканските ресторанти: „С нашите клиенти често се случват поразии. Понякога те дори не могат да чуят и осъзнаят собствените си крясъци.” Потърпевшите описват усещането като „поглъщане на нажежени въглища, или лава”.

Рецепта
Сладко-кисел лют сос (към пилешки късчета става супер).
В тефлонов тиган, на слаб огън, завирате 300-400 мл. доматен сок. Прибавяте изцеден сок от половин лимон,2 супени лъжици мед, черен пипер, сол, чили пипер (взривопасен, от скрина на баба, какъвто намерите, може и купешки). Бърка се, докато се сгъсти и накрая се слага ситно нарязан магданоз. След 1 минута е готов. Да ви е люто! /once more/

Сръчквам /се/, значи съществувам/



Stapelia Gigantea




San Pedro Flower /много рядко, кактусов цвят/

http://dreamfoundry.co.za/3814
С разрешението на автора

Ех, че хубав постинг ама! Зарадва кулинарната ми душица!

Имам някаква стапелия (като първата снимка), която със сигурност не е гигантея. Сигурно е "джуджея" :) и цъфти рядко. Ароматът `и е кхх!, ъф! - но само ако човек много си пъха носа там, т.е. където не му е работа). Много е красив цвят, обаче... ако чилито хапе езика, стапелията хапе носа;)
Здравей!;)

Използвай си сетивата разделно като йогите и няма да имаш проблеми с белите джуджета и черните дупки, познавачке. Трудно е да се прецени разстоянието между нос и цвете от далечно разстояние /Освен ако няма далекогледство, или дълъг посреднически нос/. :) Има цветя за гледане и цветя за мирисане :)))))), има цветя, които цъфтят само веднъж на 50 години, горе-долу в рамките на един човешки живот. И никак не обичат стряскащи шумове и пръсти на експерти, показващи правилната посока, време и начин на цъфтеж, повяхване итн. итн. Даже гледах такъв филм. Повечето подобни цветя са тропически. Извинявам се за анагогиката. :) Имах едно такова кактусче в Каракас. Забелязала съм, че стопанинът/стопанката започва да прилича на растението си с времето. Или двамата си се подбират по симпатия, породена от сходство.

Между другото, с повечето тропически растения е така /кхх!, ъф!/, като имаш предвид, че розите и въобще "нормалните" цветя при онези екстремни климатични условия въобще не миришат. Консистенция на въздуха. :)

Щом си кулинарна душица, обещавам за кърито, канелата, тиквата, черния пипер, ментата, левурдата, бабината душица, медуницата, камшика итн. итн. Но когато сколасам, най-вероятно напролет, че време имам само по празниците. /Сериозно/. :)
Привет!