:)
:)
:)
:)

Укротяване на опърничавата и не съвсем /Карибско-балкански синдром, повторен като фарс - излизащ от предпоставката за свръхценността на поезията, славата, общественото мнение известността и важниченето/

Виртуални стойки

The power of free choice
Alice in Lilliput

не-луна, не-лула и не-поезия

Римушка


За „духа си витален”
боднах шарено семе -
тренажьор виртуален
лек за сивото време.
Аз бях Ева и капка,
светлина и звездичка,
и баналната, сладка,
неумела сърничка.
Бях Вселена и суша,
топлина, благослов,
над огнището пушек,
летен зной и любов.
Но на мачовци властни
този цирк шеговит
им се стори опасен.
Заживях в Антимит.
Полусън,
достоверност,
откровена лъжа.
Срам!
Легендата черна
ме изтласка
в торта.
Днес цвърчат облекчени
едногласни ята,
сред дима убедени,
че разбират целта.
Потопени във свидна,
отлежала вендета
пишат трета година
вече все буримета.
Показалец надигат,
наставляват критично,
а на лични примигват,
умилени двулично.
И сега аз съм гущер,
пожълтялата плява,
изгорялата крушка,
нощен бухал в дъбрава.
Аз съм Веда Лъжена
и свещената крава
и дори не свещена,
а швейцарска такава.
Аз съм Пипи и Куку,
червей в сън непробуден,
примитивно фуруко,
и кошмарът на Буда;
стара улична кучка,
демонична амеба,
разглобена каручка,
хищно цвете,
Дар Вейдър.
Начинаеща сврака,
плетиво,
монахиня,
перуанската кака
и пишман домакиня.
Зарибена в матрица,
и кокетка невярна,
същината на вица,
невестулка коварна.
Аз съм ланшната питка,
тленна плодова гнилост
и пишман фаворитка,
залиняла в немилост.
Аз съм смътната мая
на доброто
съм злото
на духа съм накрая,
на калта съм окото.
Аз съм вещица злобна,
звяр и демон същински
стрептокока утробна,
магарица,
Леуински.
Аз съм кукла в конците
и жена осквернена,
трън в слуха на щурците
маниерна сирена.
Аз съм лудата врачка.
Укротяване трябва
за подобна глупачка -
наколенки и брадва!
И да страда инатът
виртуално и всякак,
покаяние трябва
и за тук и оттатък.
Царска патка на двора
в нова лондоска мисия
еко-приказка в чвора
на хралупата лисина.
Аз, вдовицата черна,
и къртицата тъпа,
Хърст /Патриша/,
таверна,
стара-блудница-с-кърпа.
Пешка лека,
царица,
овца и палач,
и по гайдата чужда
послушен играч.
Без да знаят трошица
за живота на клоуна ,
безработни войници
спретват пета колона.

Щом поискам, обаче
битие пешеходно,
с всяка форма-играчка
се разделям свободно.
Динозавър, светица,
същността преобръщам.
За прохладна водица
към пръстта се завръщам.
И тогава не може
никой хитро да вземе
мойта собствена кожа,
мойто собствено време.
Даже царят вселенски,
опиянчен от слава
грам земя в тези фреSки
не ще притежава.
ТАМ препуска Зарядът
с волен бяг пред съдбата;
и е мой звездопадът
до последната дата.


Ax!

Б"оркин"я Фасо"

:)



-----

Не вярвам в пепелта,
а в началата
и в топлото,
което са излъчили.
В духа им,
отсвистял към необята
с трагичен смях на
клоуни и чучела.